гадно

[icantmore]

Никога не съм мислел ще ми се наложи да пиша тема, но ето, че дойде и моя ред... а ето и историята ми.

Всичко започна преди няколко години, след кандидатсване след 7 клас. Попаднах на клас с идиоти и няколко изключения. Едно от тези изключения е момичето, което мисля, че обичам по някакъв начин от доста време насам. От начало не сме си обръщали никакво внимание, но с течение на времето се сближихме доста, не изпитвах нищо към нея дълго време. След изминаването на няколко години разбрах що за човек е, започнах да забелязвам какво обича и тнт. Постепенно това момиче ми взе акъла, характера и е страхотен, изключително забавна и умна, добродушна и тнт. Просто тя запълва това което на мен ми липсва. Винаги съм бил хладнокръвен в решенията си, непукист съм, забавлявам я с простотиите си. Казва, че съм и най-добрият приятел, а не осъзнава колко всъщност ме боли от тези думи. В очите и аз съм почти безчувствен, непукист и най-добър приятел, който не обича да споделя. Усеща кога лъжа, че съм добре, знае кога ми има нещо или ме тревожи нещо. Не казвам, че е много хубава, а просто симпатична, всъщност незнам какво ме привлича в нея.
Един ден обаче след малко скарване и сдобряване, взе ,че ми се разплака малко се разчувства и ми каза някои неща. Та реших, че момента е удобен да и кажа какви са ми чувствата към нея. Така тя ми каза, че ме обичала като приятел. След което аз и казах, че между нас приятелство няма от както съм започнал да изпитвам нещо към нея. Стана и много гадно, но го прие за момента. Забеляза, че започвам да се отдалечавам от нея, да не говоря толкова с нея, въпреки, че сме от един клас. Спрях да излизам с нея, да я търся и тнт. Просто в момента се чувствам адски кофти и незнам как да постъпя. Винаги съм знаел, че приятелсвто между момче и момиче няма. В даскало си говорим, забавляваме се, но се стремя да не се виждам с нея извън даскало. Имаме да учим заедно още 1 година след коет мисля да не се виждаме, но това време ме убива. Мога да ходя с бол момичета, но не и с нея. Помисля ли си за момиче, първото за което се сещам е тя и някак си не искам да допусна друго момиче до себе освен нея. Незнам какво да правя много ми е кофти, посъветвайте ме как да постъпя. А на нея също и е гадно и не иска да приеме това което и казвам.
Просто ще чакам съвети, как да си я избия от главата.

[KiLLeR_InSTiNkT]

За съжаление щом ще я виждаш в училище опитай се да изтърпиш тази последна година и се дръж нормално с нея - все едно не си й казал това, което тук сподели, а после си продължи по пътя.. Има толкова много момичета и съм сигурна, че ще срещнеш друга, която ще ти вземе акъла.
7 клас ли си?

[icantmore]

11 клас сме. След 12 няма да съм в родния си град понеже ще уча в Плевен, Шумен или Варна. Просто незнам какво ми става като започне да разказва, че си писала в скайп с някой си мн хубаав... в такива моменти ми причернява от ревност колкото и смешно да звучи Затова пиша тази тема, изпадали ли сте в такива ситуации и как се справяте.

Не се водя от типовете хора, днес видях едно момиче, на другия ден я обичам, ако ме разбираш какво имам предвид

[DeVilTerroR]

То нямаме много с какво да ти помогнем освен да ти кажа, че трябва да си я избиеш от главата.Бях в доста сходна ситуация съвсем скоро и просто си го поставих като цел да я забравя и сега сме си просто приятели !

[icantmore]

То нямаме много с какво да ти помогнем освен да ти кажа, че трябва да си я избиеш от главата.Бях в доста сходна ситуация съвсем скоро и просто си го поставих като цел да я забравя и сега сме си просто приятели !

Тая цел съм си я поставил преди 1 година вече, и щом я видя отново се усмихвам до уши и едни такива вътрешни вълнения. Направо ми е писнало от простотии. Немога да си дам обяснение защо съм такъв кретен, защо немога да я забравя, какво толкова и харесвам... нямам отговор на някои от въпросите които си задавам.

[puppy2]

Няма голямо значение какво и харесваш и какво не и харесваш,когато се влюбиш в даден човек,лицето не е най-важното което забелязваш в нея :)..просто самото присъствие те кара да се чувстваш добре .. Аз в момента се опитвам да забравя момичето с което ходих година и половина но не ми се получава за момента.. иска време,много време :)

[DeVilTerroR]

Трябва да си намериш някакво хоби,занимание и т.н. за да не мислиш за нея и гледай да я избягваш, когато я видиш.То не знам какво да те посъветвам. На мен ми се получава просто си казвам няма да я харесвам повече и за 1-2 седмици вече ми е се тая !

[puppy2]

Твоето щом е cамо хареcване,значи cи голям къcметлия

[Destroyer89]

Грешиш много, че няма приятелство между момиче и момче. ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО.
Тав подо изпадал съм бна ситуация. В 10,11 клас с едно момиче бяхме много близки приятели, но с течение на времето се влюбих в нея...Та и аз като тебе съм хладнокръвен и несподелям много, така че тя, така и не разбра и, колкото и да ми беше гадно всичко си продължи по- старому.Докато съвсем случайно обърках потребителите в скайп и 'и написах, че я харесвам. 2 седмици след това почти не се чувахме понеже не бяхме от едно училище. Стана ми още по-гадно, от когато не и бях казал...Вече си пишем, колкото за именни и рожденни дни и някой друг празник да си честитим.
Идеята ми е, че ако разкриеш на момиче чувствата си, а то не ги споделя се издънваш яко.
В отговор на въпроса ти "как се справихте". Еми стараех се да го пренебрегвам и да се отнасям със също толкова голям непукизъм, както към почти всичко друго...

[icantmore]

Трябва да си намериш някакво хоби,занимание и т.н. за да не мислиш за нея и гледай да я избягваш, когато я видиш.То не знам какво да те посъветвам. На мен ми се получава просто си казвам няма да я харесвам повече и за 1-2 седмици вече ми е се тая !

Какво хоби... Преди училище ходя на работа, после отивам на даскало, цял ден съм с нея. След даскало уча и излизам с приятели. Тя също ме кара да излизаме и така се получава гадно

Destroyer89
Неможеш да бъдеш приятел с някой, който харесваш и искаш да спиш. За това си деля хората на приятели и познати

Приятелство между противоположните полове на тази крехка възраст няма

[teodor92]

В последната над половин година бях точно в твоето положение, ако не и в по-лошо. Какво ли не опитвах и нищо не ми помагаше. Нито можех да правя някое от любимите ми преди занимания, нито да се забавлявам с приятелите ми, когато бяхме заедно, нито да се прикривам по някакъв начин - цялата ми тъга, мъка, болка или както искаш го наречи, си беше налице и всички я виждаха. Но просто, когато момичето не те харесва, тя не те харесва и ти не можеш да промениш това. Да, може да й е гадно, но не и както на теб. Докато ти имаш чувството, че ще умреш за нея и би направил всичко (а при удобен случай го и прави), тя продължава да си пише, да се запознава и да се вижда с нови и "готини" момчета, като въпреки това и е ужасно "гадно" за теб (въпросът е, че това чувство не е никак силно, дори и да го твърди).
Моят начин за преодоляване, който наистина ме накара да се осъзная, беше определена случка да го нарека. Като и преди това си знаех, че за да успея да се отърва от всичко, свързано с нея (дори и мислите за най-малките неща, които са те обладали), трябва да се случи нещо. И един прекрасен ден се виждам с един от най-добрите си приятели и той ми казва как са си писали по скайп и са се забили. Всичко точно,добре, той ми казва даже как нищо няма да се стане с тях, въпреки че тя го иска, той се радва, че най-после е станало нещо такова, та да се осъзная. Но ето, че идва петък вечер и купонът в една приятелка, на който трябва да отида малко по-късно вечерта, а ето, че пък ми се обаждат да ми кажат как те се натискат вече и по-добре да не ходя.
И мисля, че ми разбра смисъла на историята. При мен подейства мога да кажа "ситуацията", въпреки че още изпитвам някакви чувства (това може би е неизбежно или да не го нарека вечна даже хх), вече нещата никак не са същите. После естествено следваха едни доста тежки разговори и сега всичко е много "готино". Това се случи преди няма и месец, а сме 12 клас и сме в един клас!

[PoRcHeTaTa1]

За съжаление щом ще я виждаш в училище опитай се да изтърпиш тази последна година и се дръж нормално с нея - все едно не си й казал това, което тук сподели, а после си продължи по пътя.. Има толкова много момичета и съм сигурна, че ще срещнеш друга, която ще ти вземе акъла.
7 клас ли си?

+1

[icantmore]

За съжаление щом ще я виждаш в училище опитай се да изтърпиш тази последна година и се дръж нормално с нея - все едно не си й казал това, което тук сподели, а после си продължи по пътя.. Има толкова много момичета и съм сигурна, че ще срещнеш друга, която ще ти вземе акъла.
7 клас ли си?

+1

И твоята не е лека...
дразня се, имам чувството, че няма да срещна друг подобен човек като нея. Не познавам такива момичета, не съм си и помислял, че ще ми дойде на главата такава глупост.

Колкото до това, че ще срещна друго момиче, то е от ясно по-ясно всъщност не съм наясно дори със себе си. Иска ми се да не я познавах, нямаше да се стига до тук.

[MaLkaTa_LaDy]

Леле айде да не ми се обиждаш ама звучих много разхленчено. Всъщност понеже виждам какви глупости са ти в главата и знам, когато и на мен ми е било така. [Е, не чак така... но много подобно, а и аз все пак съм момиче] Мога да ти кажа, че този период ще премине. Ако продължаваш да си го навиваш на пръста, че тя е единствена, че е неповторима, че само тя това и онова, скоро няма да я забравиш. Дай на чувствата ти да излязат един ден, два... Да се измориш от това гадно състояние, недей да ги затваряш вътре в теб. На мен ми беше по-лесно като се изтощя до толкова, че да не мога да си кажа името, всичко ми минаваше! Но по дяволите... ти си момче! Спри да хленчиш!