Доста време ме нямаше като присъствие. Знам че съм последна дупка на кавала за повечето от вас. Форума си върви и без мен.

Искам да напиша една тема. Ей така... просто и набързо.

Напоследък се случиха доста неща с мен. Главно не много хубави, повечето по моя вина. Какво ще рече това ли? Ами че сам съм се набутал в шамарите, макар да е имало милиони (е добре де.. малко по малко) други варианти, по които да действам.

Нещата започват преди близо година. Тогава напуснах работата си(доста задоволителна, да бъдем точни - в офисче, на компютъра, с осигурени блага) с идеята че мога да постигна нещо повече. И си вирнах носа в продължение на 7 месеца като по една или друга причина не започвах работа в места, където можех. Смятах че те са под нивото, което владея и към което се стремя. Имах заделени Х лева, с които успявах да преживявам през месеците съвсем спокойно.

Така се случи обаче че запасите ми свършиха(тук е момента да попитам някой да има дървото на парите и да знае ефективен начин за размножаването му?). И опциите се стесниха до точно две - умри от глад или си намери БЪРЗО някаква работа.

Щом пиша това значи очевидно съм избрал втората опция. Започнах във верига супермаркети. Предварително си знаех че там няма да ми хареса. Работил съм преди подобна работа. Криво ляво скалъпихме положението, с цената на отвратително настроение all the time. Махнах се на първия месец.

До тук добре. Обаче идва следващия проблем. Все още нямах пари за да закрепя положението. И опциите ми отново бяха две. Същите. Очевидно съм избрал втората отново.

Върнах се още по назад по стълбичката... наложи се да започна работа в първото място където изобщо съм работил. Макдоналдс.

Каква е ситуацията там ли?
Ами две години не се съобразявах с никого от персонала... и предвид че управата беше калпава ми се ходеше по задника. Нямаше човек, който да може да ми се противопостави по какъвто и да било начин. В буквалния смисъл си правех каквото си исках, когато си исках и с когото си исках. Накрая просто си тръгнах без да кажа и думичка на никого. Картинката я схващате.

От тогава минаха почти три години. Тогавашните хора, които започваха работа и аз обучавах.. в момента вече са на ръководни позиции. Управата е сменена, или поне по голямата част, и контрола е затегнат. Но има хора, които ме помнят. В момента те са на доста отговорни постове и аз завися от тях.

И при цялата тази картинка на мен ми се налага да се върна да работя там. Чест, самоуважение и достойнство просто излетяха в мига в който подписах договора. Ясно е че не ми харесва там, не ми харесва и с тези хора. И те го знаят. Веселото е че нещата са на тяхна страна. Защото имам договор с неустойка, който ме задължава да работя там още Х месеца.

Ясно е че аз си опитвам номерата отново. На принципа - така или иначе си знаем кирливите ризи... аз пак ще си го направя по моя си начин, няма нужда да си мажем очите. Не минава. Ясно ми се показа че ще излетя ако продължавам.

Идва и друго нещо... тегля определна сума пари, с която искам да си купя нов фотоапарат. Това го правя с идеята че така или иначе трябва да седя в работа Х месеца, поне да има някаква полза от седенето ми. А и ще подобря оборудването си, като по този начин и качеството на снимките ми.

Хубавото е че ще върна парите, в месеца, когато неустойката ми ще заугуби силата си. И няма да бъда заплашен от нищо. Решил съм да се махна от там, след като върна парите.

И пак се връщаме там откъдето започваме - на дъното съм. Във всеки един смисъл. Цялата тази година.. беше достатъчна за да ме смачка отвсякъде.

Имам огромно желание да се развивам. А очевидно не намирам възможност за това. Дали защото такава няма, или аз я пропускам също е въпрос, по който може да се дискутира.

Отделно загубих една камара хора, които в момента на изчезването от живота ми са били ценни за мен. Някои от тях пишат тук. Пропилях около три шанса за връзки.

С няколко думи... все лоши неща са ми се случили.

Интересуват ме няколко неща... защо аджеба ми трябваше да се махам от офисчето? И накъде мога да по ема сега... т.е. какви са вариантите пред мен?

Сега ще кажете - защо темата е тук?

Защото това е единствения раздел, в който пиша. Ако шефовете желаят... мога да намеря много връзки на темата с любовта.

Защо питам Вас?

Защшото вие имате мнение. Което очевидно се различава от моето. И това е ценното, че задължително ще получа нова информация, която или ще ми даде насоки, или ще ми покаже къде бъркам.

Защо бихте си дали мнението културно с идеята да ми помогнете, вместо да ме напсувате или наругаете, предвид че аз съм правил не един път това в темите?

Не сте задължени. Тук се получава интересен момент. Имате факти... и решавате как да ги използвате. Целта избирате вие. Метафорично погледнато това е видоизменена версия на "Дай на човека власт за да видиш колко струва".

Та... да аз ви давам власт и оръжия. вие преценете как да ги използвате.

Какво очаквам от Вас?

Всичко. Така няма разочарования за никоя от страните.

В заключение искам да кажа че ще отговоря културно на всякакви въпроси. Ще изслушам/прочета всяко мнение и ще отговоря културно на всяко едно от тях(ако се налага). Т.е. ще си седя мирно като на разпит

Щото все пак ще е грубо да поискаш мнение от някого и да се подиграваш с него, да не го слушаш, или да проявяваш неуважение по какъвто и да било начин, предвид че сам си поискал помощ. Т.е. си в нужда.

И тъй... вие сте.