Повечето въпроси са за самотните или тези,които дори и да са с някой не го обичат ами просто го харесват

Какво мислите относно тази фраза?Ако не можете да сте с човека,когото обичате ще бъдете ли с този,когото ви обича?По-лошо ли е да си сам с някого,от колкото сам със самия себе си?

Според мен някои хора просто не обичат да бъдат сами.Имат нуждата да бъдат обичани и да се почувстват желани дори и когато не обичат този с когото са.Други пък са били наранени и по този начин се опитват да излекуват раните си ...може би като се залъгват,че така е по-добре.

Вярвате ли,че можете да се справите сами срещу живота,без половинката до себе си?

Аз имам нуждата да бъда с някой,който живее същия живот като моя или поне знае какво е да живееш в моя свят.Да разбира наистина,когато му кажа,че имам проблем а не да ми казва "Аха еми нз ше се оправиш :* "

Имате ли нуждата да разкажете на някой след дългия и труден ден всичко и да се отпуснете в обятията му?Просто ей така да споделите,но не на кой да е ами на човека,когото обичате?А когато осъзнаете,че няма кого да обичате става ли ви тъжно?