щастието

[Ssummerjam]

Как тълкувате "Щастието не е място, а посока"? Според мен щастието не е място, защото колкото и да си удовлетворен от живота си, от нещата, които притежаваш, ти реално си статичен ако не се стремиш към усъвършенстване. Именно стремежът към постигане на все повече и повече от целите и мечтите е посоката. Но по тази логика излиза, че винаги сме щастливи, защото колкото и да имаме, никога не ни е достатъчно и искаме още и още... А всъщност животът далеч не е само цветя и рози. Сериозно противоречие се получи. Ще ми бъде интересно да видя вие какво мислите.

[ThunderStyle]

Какво мислим... аз лично мисля че изби рибата с тези разсъждения Щастието е чувство! Постигаме го по различен начин! За някои това е да получиш нещо предметно, за други да откриеш любовта... но във всички случай това е посока, защото за да постигнеш тези неща ти се отправяш нанякъде стремиш се към това нещо и отнема време и действия, седейки на едно място и не правейки нищо, то щастието няма да дойде само при теб Не случайно има фразичка "...по пътя към щастието (отправяш се т.е)" В този случай някои мислят че е посока нали? Е аз също мисля че е посока! Хващаш една посока, но дали тя ще те отведе до щастието? Амии изчакай и ще видиш, но трябва и да се постараеш да постигнеш това към което се стремиш така следователно като го постигнеш ще бъдеш щастлив!


Оплетох се напълно но мисля че ми се разбира накъде бия...

[Ssummerjam]

То и аз се оплетох, ама основният замисъл все пак се разбира... уж

[Ssummerjam]

Имам предвид моя замисъл

[ThunderStyle]

Твоя замисъл е ясен, въпроса ти също
за да обобщя това което аз написах бих казал че щастието е посока!

[radeberger]

Когато искаме нещо и го постигнем сме щастливи за определено време. След това си намираме друга цел и когато я изпълним пак сме щастливи за известно време. Лично аз не съм щастлив когато искам нещо много. Щастлив съм когато го получа . Тоест не съм постоянно щастлив => според мен разсъжденията ти не са много правилни.

[teo96]

Щастието е много,ама много относително понятие. На един може да му харесва да ходи с кифли и да се бие,да пуши и да порка,на друг пък да му харесва да е с свестни момичета и да си живее живота "непорочно". На един може да му харесва да е сред приятелите си,на друг да е със гаджето. Има хора и хора,с различни интереси и разбирания. Един може да намира щастието в разходките в планината,събирането на цветя и диви плодове,на друг пък седенето цял ден пред компютъра и конзолата. На един може да му харесва да е сред шумна компания,и да ходи всеки ден на купони,а на друг да си е сам със себе си.

[Ssummerjam]

Аха, напълно наясно съм, че щастието е относително понятие и всеки има различна представа за него. Но не само с щастието е така. Това го има и при любовта, и при приятелството... В природата обаче няма добро и лошо, грозно и красиво. Просто хората окачествяват даден предмет или явление. Исках да се акцентира главно върху израза в кавичките.

[Eos]

трябва да откриеш от къде идва щастието, кой те прави щастлив и т.н точкас

[jghgh]

Понеже няма пълно щастие, посоката се явява щастието.
Както и "Не целта е цел, а пътят" (самото извървяване на живота е целта), така и щастието е нашето усилие да го намерим. Щастието е стремежът да усъвършенстваш живота си и да се добиваш с щастие.

Като това не включва целия ти живот, защото животът съвсем не е цветя и рози . Това включва ония моменти, в които сме окрилени от идеята, че сме безсмъртни, че има любов, че има 100% щастие и т.н. и точно тази идея обикновено ни кара да се борим за постигането на 100%-овото щастие. Тази идея е ВЯРАТА, че можем и че такова понятие съществува.
Но тъй като (поне за мен) това е ирелевантно на реалността (т.е. няма пълно щастие), щастието се явява самия процес на вярване и трупане на блага (емоционални и материални)

Примерно в момент от живота си ти ковеш своите успехи - уреждаш си хармоничен любовен живот, стремиш се и в работата всичко да е окей, както и в здравето, и може и да ти изглежда, че си успял, и именно това е щастието, но всъщност си в процес на изработка (т.е. ето я посоката ), защото светът не е перфектен и сам човек не може да си го направи такъв, за да е 100% щастлив. Т.е. отново стигаме до заключението, че няма пълно щастие и това е нереално понятие, към което цял живот се стремим и не го достигаме, но именно това е щастието - нашата вечна борба да го извоюваме и да го привлечем на наша страна, въпреки че е невъзможно.

Та да, в определени моменти, даже да не ни върви, осъзнаваме всъщност, че сме щастливи, заради собствените ни стремежи/усилия и заради това, което имаме и вече сме спечелили. (посока; посоката винаги е напред към още). Без реално да сме стигнали до Целта.

Щастието се осъзнава когато не се гони, защото иначе бяга и не го стигаме. Щастието е когато осъзнаем, че е с нас, именно защото не е "с нас" (можем да го приемем като точка в безкрайността, до която не можем да стигнем, като самото съвършенство или Бог)



пп. Страхотна муза ми дойде

[Ssummerjam]

^ Личи си. Благодаря за смисления и изчерпателен отговор.