Понеже няма пълно щастие, посоката се явява щастието.
Както и "Не целта е цел, а пътят" (самото извървяване на живота е целта), така и щастието е нашето усилие да го намерим. Щастието е стремежът да усъвършенстваш живота си и да се добиваш с щастие.

Като това не включва целия ти живот, защото животът съвсем не е цветя и рози . Това включва ония моменти, в които сме окрилени от идеята, че сме безсмъртни, че има любов, че има 100% щастие и т.н. и точно тази идея обикновено ни кара да се борим за постигането на 100%-овото щастие. Тази идея е ВЯРАТА, че можем и че такова понятие съществува.
Но тъй като (поне за мен) това е ирелевантно на реалността (т.е. няма пълно щастие), щастието се явява самия процес на вярване и трупане на блага (емоционални и материални)

Примерно в момент от живота си ти ковеш своите успехи - уреждаш си хармоничен любовен живот, стремиш се и в работата всичко да е окей, както и в здравето, и може и да ти изглежда, че си успял, и именно това е щастието, но всъщност си в процес на изработка (т.е. ето я посоката ), защото светът не е перфектен и сам човек не може да си го направи такъв, за да е 100% щастлив. Т.е. отново стигаме до заключението, че няма пълно щастие и това е нереално понятие, към което цял живот се стремим и не го достигаме, но именно това е щастието - нашата вечна борба да го извоюваме и да го привлечем на наша страна, въпреки че е невъзможно.

Та да, в определени моменти, даже да не ни върви, осъзнаваме всъщност, че сме щастливи, заради собствените ни стремежи/усилия и заради това, което имаме и вече сме спечелили. (посока; посоката винаги е напред към още). Без реално да сме стигнали до Целта.

Щастието се осъзнава когато не се гони, защото иначе бяга и не го стигаме. Щастието е когато осъзнаем, че е с нас, именно защото не е "с нас" (можем да го приемем като точка в безкрайността, до която не можем да стигнем, като самото съвършенство или Бог)



пп. Страхотна муза ми дойде