С приятеля ми за малко да се скараме днес, но се оправихме. По-късно той по телефона взе да обсъжда връзката много... И накрая ми каза: "Ти нали знаеш, че аз не си падам много по дългите връзки и искам да те предупредя да не задълбочаваш нещата повече оттук нататък, за да не си наранена накрая и да не се чувстваш виновна." Един вид - че иска да ме предпази от страдания. Като го питах, ми каза: "Под задълбочаване имам предвид обич и т.н."
Аз му обясних, че човек не може да си контролира чувствата и че все пак думата обичам звучи много силно и плашещо за самата мен (което си е така). Но факт е - и двамата имаме чувства... И друг път ми е казвал, че с момиче не може да има просто приятелство и че де факто ако поставим край, то ще е абсолютен край и няма да сме приятели дори...
Забележете обаче - моята най-дълга връзка (смейте се колкото искате!) е 2 месеца, а неговата - 6 месеца.
Много ме заболя от думите му, въпреки че знам, че край ЩЕ има някога... нищо не е вечно... Но аз не искам да си представям този край, поне на този етап! Хубаво ми е с него и ако сега свърши, ще се чувствам зле... Камо ли пък после. Казах му истината, че не искам да се чувства твърде обвързан, притиснат или каквото и да е там... Обясни ми, че ме иска още да бъда с него, че му е хубаво и т.н.... Но ми стана гадно...
Казах му да не мисли за бъдещето, защото то не зависи от нас, ами да си живее за мига и т.н.... Самият той НЕ иска да слагаме край, но знае, че някой ден този момент ще настъпи. Направих всичко възможно да го убедя, че в нищо не се задълбочавам...
И аз знам, че краят ще дойде, но от самата мисъл БОЛИ!!!

Кажете ми какво да правя? Може би той е прав... Може би накрая ще страдаме и двамата, или само аз, или само той... Но защо говори за бъдещето?! Не знам какво да правя, ще се видим вдругиден и ако говорим пак на тая тема...