Имате ли нуждата да разкажете на някой след дългия и труден ден всичко и да се отпуснете в обятията му?Просто ей така да споделите,но не на кой да е ами на човека,когото обичате?А когато осъзнаете,че няма кого да обичате става ли ви тъжно?
Моите проблеми са си мои и не ги споделям с никого. По-скоро съм свикнал да изслушвам хорските проблеми и да им помагам колкото мога. Гледам да не се замислям за това, че няма кого да прегърна и да му кажа "Обичам те" , защото ми става тъжно, но естествено минава, когато не мисля за това. Но какво да се прави, живот... Господ дава, Господ взима.