Ее няма нищо срамно в това.
Аз като малка нямах толкова книжки, колкото играчки.
Имах и няколко тайни дневника , които прочетох онзи ден и си паднах от смях.
Всичко сме закарали на село и като ги видя, ми се приисква да седна ей така и да си играя, да си направя "къща", разпростираща се в цялата стая.
Също имам и поне 15 албума като мъничка и сега като се сетя, отдавна не съм ги гледала.Много са ми сантиментални, наистина.
Ех, искам си детството ..