Аз съм същия, пич(сашо).

Това е просто темперамент. Не го анализирай прекалено, ами си бъди, какъвто си.

Ако ще отработваш нещо, по-добре да е частта с "трупането", не с избухването - трупаш ли наистина или по-скоро премисляш ситуациите? И ако ги премисляш, дали не можеш да направиш така, че ти самият да се чувстваш по-комфортно в дадените моменти - да си наясно какво се случва, да усещаш собствената си емоция, която се надига...

Това се нарича емоционална интелигентност.
Обичайната интелигентност засяга нивото на способност на даден човек да възприема различна информация от средата по определен начин, да я събира и складира по адекватен начин и след това да я използва адекватно и пълноценно.
Според теорията за емоционалната интелигентност, накратко, това значи да разбираш и контролираш емоциите си и ти да си техен господар, а не обратното, както и да извличаш важното и полезно от отношенията и събитията, не да ставаш тяхна жертва (накратко и малко тъпо казано). Има едноименна книга с теорията, авторът е Гол(д?)ман, мисля. Ако ти е интересно, потърси и прочети, но май вече се намира само по библиотеките и старите книгопродавници.

За емоционалната интелигентност се казва, че е онова нещо, което обяснява факта, как едни ученици, колкото и да са добри в училище, не успяват истински в социален аспект, а други, без да са непременно свръхотличници (а понякога са и разни "калпазани", се реализират социално в пъти по-добре. В социалната сфера на отношения един "емоционално интелигентен" човек е способен истински да разбира и "използва" житейските ситуации.

Не знам дали казах нещо ясно, но дано съм ти бил от полза.