Не складирам негативни чувства в себе си. Само в много крайни случаи, когато нещата не зависят от мен или просто когато ако го кажа, ще нараня някой супер жестоко. В 90% процента от случите, когато нещо ме издразни, го казвам. В другите 10% си мълча, защото или смятам, че човекът, който ме е издразнил, не заслужава истината, или защото не ме засяга до такава степен, че да го казвам. Като по-малка се биех много, т'ва ме караше да се чувствам по-добре, ама не решаваше проблема, така че не го практикувам.
Ама сега като се замисля хубаво, тая някакви негативни чувства към един уж много близък човек, защото се държи адски детински за годините си, натоварва ме много, без да се съобразява, иска нон-стоп да е център на внимание и съзнателно или не, си бута носа там, където не му е работа. Освен т'ва е неблагодарен-докато имаше проблеми, му бях упора, а сега като започна да се оправя, се прави на голямата работа. Може всичко т'ва да са въображаеми проблеми, ама не ми се вярва.