Моята история - една забранена любов

[Converse333]

Историята ми е много дълга... абе цял филм. Всичко започна пролетта. Срещнах едно момче (М) , в началото беше просто зарибявка, забавлявахме се, нищо сериозно. Аз си го харесвах тайничко и всичко си беше наред. По принцип всички го знаят като женкар, занимаваше много момичета, аз се дразнех и не исках нищо сериозно с него. Но юни месец дойде и се оказа, че той също ме харесва. Излизахме 1 месец, но бяха наговорили ужасни неща за нас двамата (по-точно една негова бивша и то за мен) и ние решихме да се виждаме тайно. Средата на юли тръгнахме, но тайно. Виждахме се само вечер, по тъмно, на места, забравени от Бога. Беше н трудно наистина и двамата се ревнувахме ужасно много. Ходихме 2 седмици, разделихме се, защото се оказа, че той не може да издържа така и за да ме забрави тръгна с друго момиче. Бях буквално съсипана.
Минаха 2 месеца, аз бях и с друго момче. Края на септвмври М ме потърси. Искаше да се видим, аз все му казвах, че може да му се обадя, но просто не събирах смелост. Началото на октомври най-накрая се видяхме, след като той настояваше толкова много. Говорихме си, казах му, че не съм искала да се виждаме, понеже много ме нарани. Той ми каза, че се е променил много. Реших да му дам втори шанс. Излизахме, докато майка ми не разбра за нас. Същото момиче (бившата му) някак си се беше свързала с майка ми и й разказала откога се виждаме с него, че едва ли не той е ужасно пропаднал, наркоман, събирал се с ужасни хора и т.н. Майка ми беше много притеснена и ужасена, при което ми каза да му изтрия номера и никога повече да не излизам и да не се виждам с него. Няколко дена бяха ужасни скандали вкъщи. Това стана на 1 ноември. В началото бях решена да не го търся повече. Но естествено, чувствата надделяха. Разказах му всичко, което се е случило. Той ми каза, че не го интересува какво мисли майка ми и другите, просто ще продължаваме да се виждаме. Но сега беше още по-трудно - не можех да му звъня, много рядко се виждахме в града, бяхме принудени дори да не се поздравяваме, когато се видим. Но все пак продължихме заедно. Бях учудена, че той не беше нито излизал, нито си беше писал с други момичета. И аз все пак го ревнувах много.
Последва ужасен скандал средата на ноември. Не се бяхме виждали 5 дена някъде, той ми се обади, беше пил и доста ми се лигавеше, при което аз много се подразних. Беше към 12 вечерта и ми каза да изляза да се видим. Аз му отвърнах, че не мога, първо, че беше делничен ден, бях на училище (както и той), второ, че беше късно. Той започна да ми говори всевъзможни простотии - че не съм искала да се виждаме и т.н. и аз му казах да си търси друга, с която ще може да излиза посред нощите. Той се ядоса много, защото постоянно съм намесвала други момичета (проклетата ревност). Обиди ме и ме нарани ужасно много. Писах му смс, в който му казах, че ако иска няма да го търся повече, не искам да го наранявам. Накрая написах "Обичам те". Най-добрия му приятел ми каза след това, че и аз съм го наранила с това, което пишело в смс-а. Но за последния ред не можел да каже нищо.
Реших, че искаме различни неща. Може би вече исках нещо по-сериозно. Преди няколко седмици срещнах друго момче, което беше много по-различно от М, но реших да му дам последен шанс, може би щеше да ми покаже, че наистина има смисъл да продължавам с него. Продължавахме да се виждаме. Миналата седмица се видяхме 2 пъти, тази седмица само вчера. И точно вчера ми каза нещо, което не знам как да го тълкувам. Отново намесих едно момиче и той пак се ядоса. Попита ме дали го обичам, казах му "да" ... А той ми каза, че след като го обичам, трябва да му го докажа, да спра с ревността, не съм ли била разбрала, че каквото и да прави, пак се връща при мен. . . Попитах го какво иска да каже с това, но той замълча и смени темата.
Правила съм ужасно много неща за него, не знам с какво повече да му докажа, че го обичам. Може би да спра с ревността. Но се уморих постоянно да му давам шансове, все някога трябва да продължа напред.
Мерси на всеки, който е прочел историята ми, просто трябваше да си излея душата някъде.

[fuckme]

аз лично тълкувам казаното така:
той те обича и ти казва:не виждаш ли,че пак се връщам при теб.. - дори като сте скъсали, той е бил с друго момиче, но пак се е върнал при теб.. ако не те е обичал това няма как да стане... просто иска да ти намекне, че ти си единствена и че другите момичета не са нищо, че не трябва да ревнуваш така... не разваляй отношенията помежду ви с някаква глупава ревност..

[Serendipitys]

Най-добре е двамата да излезнете и да си поговорите сериозно. Изяснете си дали наистина искате да сте заедно, струва ли си и т.н. Опитайте да си имате доверие - това е едно от най-важните неща в една връзка. Спрете да вярвате на глупости, които други хора са казали (в случая бившата приятелка). Злобари и идиоти навсякъде - важното е вие двамата да се подкрепяте, обичате и да не ги слушате. Защото иначе лесно могат да ви разделят. Те хубавите неща стават бавно и трудно. Бори се.
Няма да е лошо и да поговориш с майка ти, ако решите да сте заедно. Също и да ги запознаеш, за да види, че не е лошо момче.

[SisinkaS]

аз лично тълкувам казаното така:
той те обича и ти казва:не виждаш ли,че пак се връщам при теб.. - дори като сте скъсали, той е бил с друго момиче, но пак се е върнал при теб.. ако не те е обичал това няма как да стане... просто иска да ти намекне, че ти си единствена и че другите момичета не са нищо, че не трябва да ревнуваш така... не разваляй отношенията помежду ви с някаква глупава ревност..

И аз съм на това мнение.А относно майка ти и бившата му - Защо позволяваш на други да ти се намесват в личния живот.Никой няма право да ти казва с кого да бъдеш !Сега ще кажеш "ами тя ми е майка" - и какво като ти е майка да няма тя да излиза с него?!Разправяла, че бил наркоман ами ти не си ли го знаеш каква стока е, нямаш ли уста да седнеш нормално да разговаряш с майка ти и да й обясниш за какво става въпрос?

[Converse333]

Опитах се да й обясня, да й кажа че той значи много за мен. Но нея явно повече я интересува това хората да спрат да приказват, а не моето щастие.
Наистина искам да спра с тази ревност, но сякаш някак си ме е страх да не го изгубя... Ужасно е!