Ужасно. Чувствам се като кофа за боклук. Правя грешка след грещка, а се старая да му се не види. Чyвствам, че съм в няква гадна яма и нищо не се получава. Да му се не знае...И никой не ме разбира, и аз не разбрирам никого.Всички ми се виждат някви глупаци, които не знаят за какво съществуват. Не комуникирам с никого вече. Файда никва от приятели, гаджета,състуденти и т.н.Всички,отрязах ги всичките. Всеки гледа да смуче от мен, а най-гадното е, че поне да имаше за какво да смучат, да имаха няква по-стойностна цел от това да плюскат, да правят секс и да се конкурират в някви си тяхни интриги, а те нямат.Ах, да имаха, сам щях да се бутам да ме цакат.А те - прецакват те заради самото прецакване.Абе и те не знаят защо, всъщност,решили са, че е модерно сигурно.Не харесвам светът, не харесвам хората, не харесвам и себе си.Чувствам се като скапан глупак. Колкото повече успявам в нещо, толкова повече разбирам, че това нещо е било поредната дебилна, дребнава история, начинание, което съм предприел заради самия себе си, пропито с гордост и нарцисизъм, средство, за да докажа на себе си, че не съм абсолютният загубеняк, като какъвто се чувствам, загуба на време, а аз съм лапнал въдицата за пореден път.Навсякъде виждам долност, нечестност, гадости и сякви пумии, за който човек може и не може да се сети, а аз не мога да направя нищо и просто гледам безучастно, щото и аз съм шибан глупак като всички останали.И точно затова, защото не ммога да , знам ли, да променя нещата, света, всичко, се чувстам като предател, което ме влудява най-много.Егати света.Да искаш да не си егоцентрична пявица и пак да не можеш.Спомням си преди време дадох 50 кинта на един, знаех, че най-малкото няма да може да ми ги върне, дори и да иска, но почувствах просто, че му трябват и исках да му помогна. Като се разчу из тогавашната ми групичка, бликна някакъв поток от укори, даже не беше и присмех или подигравки, някви обвинения, на морална основа едва ли не, все едно съм ритал бебета от покрива на църква.Не мога да разбера кога хората ще разберат, че човечността не е глупост и наивността не е скапан грях.Нищо, нищо .Всичко е една дупка. Как може половината свят да страда заради другата половина. На Великден, май беше, нали има някав ритуал да се обикаля църквата от целия град със свещ. Тогава живеех в малък град - 50 хиляди човека и общо взето доста хора познавах. Отидох да видя кой ще е там и въобще как се държат хората.Не можах да повярвам, преди не бях ходил, всички абе всички бяха там.Хиляди хора.Двуличници.Държат си свещичките и едни засмяни, радостни обикалят.А ги познавам всичките и ги знам до един що за стока са. Дай им пари, за да могат да мърсуват и да плюскат - всичко ще направят.Да не говорим, че 99 процента не са чели библта, ама са християни примерни. Отишли са да си покажат дрешките.Не съм стриктен вярващ, което може би значи, че въобще не съм вярващ-не празнувам празници,не си казвам молитва,не постя и т.н., но ми се доплака.Не съм плакал от както съм бил бебе, но ми се доплака тогава.Заклех се, че на църква няма да ходя.Не, че бях ходил дотогава, но от този момент вече знаех защо няма и да ида.А примери за гаднярство и човешка подлост на глобално ниво въобще няма да конкретизирам, защото няма да стигне капацитетът на сайта. Не знам.Просто независимо,че всички ме смятат за силен,проницателен и умен,аз се чувствам изгубен,сляп, слаб, безполезен и безмозъчен.Точно като тези, които презирам.И не знам как въобще някой може да се чувства друго яче в тоя свят.Е,как да обичам?