Спомен за брата

[ForsakenFreak]

Погледни - луната на небето
Погледни - щурците в полето
Погледни - блещукащи звезди
Отразяват се в твоите очи

Колко пъти сме се смели
Колко пъти сме тъжили
Смели и чаровни
Двама братя горди

Сутрин заедно на двора
гонихме кокошките на воля
На обяд пък с храната
целихме се по главата

А през вечерите като тази
съзерцавахме луната
и изпращаше ни тя далече
в чудни светове, омайни

Но очите пак ме лъжат
Светлините ме объркват
Аз съм сам, а теб те няма
мъртъв си отдавна

[sunriseundershadow]

Стихотворението е много добро!

[TheNewReligion]

"целехме се по главата" ми звучи тъпо, макар че ми харесва как се получило стихотворението.