Вече изминаха 2 месеца през които,не спрях да мисля за него.Всяко малко нещо,ми напомня за него.Накратко...Бяхме заедно за кратко,едва месец.Вслушах се в неверни съвети и интриги и го зарязах,без дори да му кажа защо...Спомням си колко обезумяла бях от болка,толкова заслепена бях.Повярвах на "добри приатели",че той ме лъже на всяка крачка.Оказа се,че съвсем не е било така.През тези два месеца той ходи с други две момичета,но по за седмица-две..Мислех,че ме е преболял.Но не е съвсем така..Все още ме обича,а аз не съм спирала да копнея за него.Но толкова сгреших...че дори не мога да го погледна.Пишем си,но все общи теми.Понякога ми праща някоя тъжна песен,напомня ми за преди...Иска ми се някак да му намекна,че и аз не съм безразлична,но как..Не ми се ще да съм директна,все пак аз бях тази която го "заряза".Много биха ме осъдили,че съм го направила ей така,но за всичко има причини,които са прекалено болезнени за мен.Моля ви дайде ми някакъв съвет,защото съм на края на силите си..Просто единствено искам да му намекна,че все още имам чувства към него,че не съм забравила,че съм била прекалено заслепена...Благодаря ви предварително