С приятеля ми сме заедно от 1 месец,но преди това се занимавахме към 2-3.През тези 2-3 месеца той много искаше да сме заедно,аз също,но ме спираше това,че ходеше с една от най-добрите ми приятелки.. И ето накрая,заедно сме и наистина мога да кажа,че го обичам,защото през толкова преминах заради него и пак не се отказах.. Той се държи толкова мило,прави всичко за мен,постоянно ме целува.. просто не се отделя от мен.. Дори сега негови "приятели" го натопиха в нещо,че и от полицията го търсят,а той се крие и даже се премести в 1 момче за да бъде по близо до мен.. Аз от моя страна на моменти се държа толкова гадно,както се казва правя го на луд,защото се страхувам,че ако се държа така както той с мен ще му омръзна и ще го загубя 3 пъти е плакал за мен,гонил ме е от 1ния край на града до другия в 4 сутринта и ми се е молил да не се разделяме,в момента ръката му е нарязана,пак заради мен.. и като ми каже,че ме обича му отвръщам със същото,но вътрешно мисля,че ме лъже,макар че ми го доказва по какви ли не начини .. какво ме кара да мисля така ..