Не искам да ви объркам още повече, но и аз самият, когато създавах темата не бях убеден дали да напиша и това, което сега съм решил да ви кажа.

Когато говорих за момичета, които и преди са ме харесвали не споменах, че сега има едно, в което аз съм влюбен. На този етап нищо няма да се получи, истината е че в мен настъпва един страх да се запозная с нея. Опознал съм я добре, тя е невероятна и не е превзета (т.е. надута) и може би би се получило нещо. Искам страшно много не само да се запозная с нея, но и да продължим още по-навътре (разбирате ме). Когато я видя изпитвам вълнение, което смятам е нещо съвсем нормално, но до сега никога не съм изпитвал чувството с "примката на шията" (може би защото не я познавам и не сме общували). И макар за нея този проблем да не се появява (за което се радвам), все повече и повече се отчуждавам, най-вече от родителите си и особено майка ми. По принцип баща си не го виждам изобщо, много рядко го чувам (дълга история), но майка ми е човека, при който изпитвам това чувство най-много и в мен настъпва голям обрат, който може и да се изумите, но започвам да изпитвам ненавист и омраза към нея. С някои от моите приятели се случва точно същото - аз съм често с тях и точно това ме кара да ги намразвам и да бягам. Те, за разлика от майка ми, разбират, че ги отбягвам по някаква причина и постоянно ме питат "За какво ни се сърдиш"; "Какво направихме пак" и т.н. като единственото, което им отговарям е "Нищо не е станало, просто не ми е кеф".

Ужасно е, не искам да се съсипя от сега, но в мен последните 2-3 месеца се роди едно ужасно чувство, че лежа в един затвор, заобиколен от няколко хора (в случая майка ми и приятелите ми), които ме "притискат" с добрите си намерения.