"ми не ми се стоеше на тези часове, знаех материала, а ми беше лошо/болеше ме главата/не бях на кеф и така."

"не ми е навик, знам че не е хубаво но просто тотално не бях в настроение за това."

"излъгах ви щото ме беше страх че няма да разберете и ще ми викате за нещо сравнително малко"




нещо в тоя дух. при моите са минавали такива обяснения едно време ма за вашите не зная.

номера е да не се паникьосваш само, щото тогава милите родители ако не са на кеф се държат сякаш си изкормил бебето на съседите вместо да си драснал от 3 часа.

настрана въпроса че ако си толкова ок с това да бягаш и да лъжеш требе да си и в състояние да си понесеш последствията. па и недей да се панираш толко много - може и да не се обадят онея, може твоите да ти кажат едно "не прави така повече" и с това да се свърши, кой знае. ма наистина не лъжи толкова нагло. ако ти се бега от даскало се погрижи да си вземеш записки от някой измисли си някаква причина и ако те питат ваш'те им кажи тези неща вместо да ги лъжондриш страхливо