Въпросът е,че аз много се измъчвам..и без това се виждаме рядко.Но може би сама трябва да се преборя с това.
И отново майка ми...само с нея живея и малко или много тя се интерсува от това,което се случва.Но тя е против него...и й казах:"Добре,няма да се виждам известно време с него,но ако той ми докаже и не промени отношението си,ще бъдеш ли спокойна да бъда с него?".Нейният отговор беше"Той няма да се промени,ще се убедиш в думите ми,по-добре сега да ти е гадно,отколкото по-късно.Не искам да ти давам празни обещания".А аз много искам да съм с него и не знам дали ще успея да се преборя с това дори да не е за мен.Има ли някакъв тип държание или нещо,по което мога да преценя след като се отдръпна,че за него не съм просто "поредната"?