Имаме връзка от 1 месец и знаем,че не се обичаме,но сме заедно.Вчера той ми каза ''това е най-странната връзка,която някога съм имал'' и за мен е така,но не мога да преценя дали ми харесва или не.Харесвам го,но и точно,когато нещата са добре той изръсва някаква глупост(понеже не може да си подбира думите както трябва) и от там аз започвам да му се дразня ужасно много.Сравнително често се случва.Харесва ми,че връзката с него се базира на нещо толкова леко и безобидно...виждаме се 1-2 пъти в седмицата,но през останалото време ми е самотно и имам нужда от повече.Иска ми се страст и любов,а същевременно вече не вярвам в нея(след бившия ми...).Наистина е един вид интересно,но не мога да си го обясня.Знам,че ще мине много време преди да забравя бившия си и съм продължила толкова до колкото мога...Тъй като със сегашния си пишем повече по скайп(защото сме много заети за срещи) каквото и да ми пише думите просто минават покрай мен...не чувствам нищо,освен последния път,когато се видяхме(тогава усетих искри...някакви).Знам,че мога да го накарам да ме заобича...знам как,но не искам.Винаги го подценявам(пък и той честно казано не показва големи умствени умения при разговорите ни)...до няква степен ми е безразличен,но има моменти,когато ми се иска да съм с него.Дори не ми се къса с него...няма страст,няма кой знае какво желание...и така.На живо сякаш забравям всичкия този негативизъм и се държа много по-различно,но той усеща,когато има нещо.Доста странна връзка На вас как ви се струва?Има ли някаква страна от която не съм погледнала нещата и която би ме накарала да повярвам повече в щастието с него,без да обръщам внимание на нещата,които ме дразнят?

Дори не го ревнувам(толкова)...знам,че има доста момичета около него,но сякаш и това ми минава просто ей така...Мен също доста често ме търсят момчета,които ме харесват,предлагат ми да излизаме,но излизам само с тези,които са ми близки приятели.