Определено приемам училището като задължение,а не като забавление и нещо,което правя с удоволствие.Но никой не ме пита дали ми харесва или не,затова просто го правя.Ставам в 6:30,карам 7 часа (освен,когато имам и СИП в някои от дните),идвам,уча,уморявам се,но не следващия ден пак искам,не искам-даскало.И го правя.. защото трябва.Защото не искам да остана необразована,искам да постигна нещо в живота,искам да имам обща култура.Вярно,че се учат много тъпи неща понякога,които едва ли ще ни потрябват някога;вярно,че някои от учителите изобщо не се интересуват кой е разбрал и кой не,а гледат само да си предадат урока,но.. какво да се прави.Има и такива,които пък се стараят и искат да ни научат на максималното,което могат.
Освен това във почти всяко междучасие се случва нещо интересно и забавно.Не мога да твърдя,че сме напълно сплотен клас,но не мога да кажа и че изобщо не се уважаваме.Така че.. неприятно е,но е поносимо.