Здравейте на всички.
Отдавна съм минал годинките за този форум, но наистина отчаяно се нуждая от вашата помощ... все пак за любовта няма граници.

Та ето я историята.

От няколко месеца имам връзка с едно момиче - много свястно, точно, готино и само положителни качества.
Тя си е имала приятел преди мен от дълго време.
От както сме заедно се чуваха от време на време, аз и казах, че нямам проблем с това.
Проблема стана преди няколко дни. Научих нещо за нея и него, което не ми хареса и тя не ми го бе казала до този момент.. а нещото е голямо, не искам да го споменавам.
Избухнах, скарахме се, тя плака много, и аз плаках... и така цяла вечер.
На другия ден тя каза, че остава с мен. Зарадвах се.
Имах работа и излязох, след като се прибрах разбрах, че тя не иска да е с мен за сега... а по-късно разбрах, че се била събрала с него ?!
Имаше още повече плакане...
От цяла вечер глупости разбрах следното:
Тя ме обича адски, адски, адски много... но за сега като приятел.
Не може без мен, не може дори и 2 часа да минат без да ми се обади.
Наистина не може без мен, но вече била с него и иска за сега да си останем приятели и да и дам време за да разбере какво наистина чувства към мен.
Аз мисля, че тя е направила грешка с това, че се е събрала с него и и го казах.
По-късно тя неволно ми каза, че може би вече осъзнава, че е направила грешка, но е късно да се върне назад и ще си я изкара до край, а ако аз после я приема ще сме двамата. Това звучи като резервен вариант и и го казах, не ми хареса изобщо.
Тя плачеше много, адски много, стана и лошо. Въпреки, че не знаех къде се намирам я успокоявах до края.
Накрая и казах, че много ще ми липсва, и че мисля, че скоро пак ще сме заедно, казах и че го мисля на 99% това. Тя ми каза... че от нея имам още 1% и повече...
Легнахме да спим заедно, тя каза, че се чувства спокойна единствено като е до мен. Казах и, че я обичам. Тя каза... че ме обожава... че ме обича повече от себе си дори, а по принцип била егоист. Понечих да я целуна, не се дръпна. Колкото и пъти да я целувах, всичко все едно бе по старому.
Тя каза, че дори и да не иска да си го признае ме обича... не като приятел...
Спахме цяла нощ гушнати, въпреки че тя уж е с него.
Помоли ме да и дам време, защото е объркана, каза че остава с него за сега.

Това е грешка, аз го познавам от нейните приказки за него само... Той е ужасен човек. Но не спира да я тормози и манипулира, а заради дългата им връзка тя все още не може да се отърси от него и... Аз съм виновен, когато реагирам остро, но само с повод, тя винаги прави глупости... Надявам се това да е поредната и да свърши бързо.

Дали ме обича? За мен е правила неща, които абсолютно никой друг не е правил. Казвала ми е също такива неща. Сигурен съм, че не може без мен, сигурен съм, че ме обича, сигурен съм в нея и и вярвам.

Кажете ми какво да правя, как да спася връзката си? Обичам я до болка, не съм малък и знам какво ми дава тя и какво изпитвам към нея. Но колкото и да съм голям съм в много трудно положение, повярвайте ми...
Кажете ми, дали да говоря с нея за последно, за да я питам дали наистина има шанс да се върне при мен или не? Грешка ли ще е ? ...
Да я пусна ли?
Да я пусна ли да си отиде от живота ми, чакайки да се върне...
Искам да умра, наистина, колкото и лесно да изглежда на човек да забрави друг... правил съм го много пъти... но сега е коренно различно и няма да мога да го направя... няма да мога.

Обичам я! Много я обичам! Много ми липва
Искам си я

Кажете ми какво да правя, моля ви, не се чувствам жив, нищо което правя няма смисъл...
Да я пусна ли... а дали ще се върне? ...


Моля ви прочетете и дайте мнение, много ми е важно