lovehurts95 - Охх,много съжалявам..
Моите съболезнования..
- Нормално е да го преживееш по-тежка..
Първото е,че си в пуберитета,което те кара
да се депресираш всеки момент..
Второто,което е - винаги се усеща липсата
на загубения родител..
- Ти си чувствителна и затворена,което е в
следствие от това,че баща ти вече не е с теб..
Нормално е,аз също бих се почувствала така..
Ако аз загубя баща си,няма да имам онази
силна воля,с която да продължа да живея..
Хипер обвързана съм към него,както и да е..

- Както и да е.. смятам се за най-обикновено момиче и мисълта ми е в какво би могло да ми се отрази тази липса.. И как мога да изпитам "щастието" ?
- Не мога да ти кажа как можеш да изпиташ щастието..
Просто бъди силна..Не се предавай и си продължи живота..
Учи - защото баща ти също щеше да поиска това..
И знай,че дори и да го няма про теб - той винаги те наблюдава
от горе,колкото и тъпо да звучи - аз вярвам в това..
- Открий онези хора,които ти подават ръка в трудните ти
моменти и които никога няма да те предадат