Уча, защото искам и, защото ми е интересно това, което уча...
Но, колкото повече продължавам напред, толкова повече се погнусявам от хорската простотия и хорския елементаризъм и ми се струва, че или масово хората са ужасно глупави и незаинтересовани или аз съм някакъв мутант.

Също така уча, защото съм човек, който живее с амбиции и цели. Успехът за мен си е щастие. Родителите ми изобщо нямат пръст и глас в това, с което се занимавам - не, че не се интересуват, просто са ме оставили сам да си решавам дали, колко, как и какво ще уча.

И пак уча, защото училището ми следва система, която те стимулира да мислиш и да разбираш, а не да зубриш. Да, можеш да зубриш, но повече от 4ка така не можеш да изкараш. Разбирането и експериментирането му е майката. Например, уча химия - правя експерименти и лаборатории. Уча руска история - пращат ме в Москва. Уча френски - в Париж. И така...виждаш/научаваш от първа ръка.

Освен това си харесвам училището. Като втори дом ми е. Хората са готини и ужасно различни. Учителите са на по 28-36 години и сме страшно близки с тях, което изобщо не значи, че им се качваме по главите. Освен това винаги са на среща и гледат да ти помогнат дори извън клас, а човещината определено си е нещо насърчаващо, защото поне мен един учител досто лесно би ме отвратил от предмета си.

Освен това мечтата ми е да завърша точно един определен университет и ми е пределно ясно какво се очаква от мен, което допълнително ме стимулира.

Това е накратко.

ПС: А и чувствам някаква лична нужда и потребност да знам основни, ако не детайлни, неща в дадени области. Не може един човек да си няма никаква идея от основни науки, математика, изкуства, езици, литература и т.н.