Здравейте казвам се Теодора на 17 съм от Пловдив . Ходя с едно момче от година и 4 месеца, но вчера направих нещо за което не бях помислила добре. През всичкото време когато бяхме заедно всико беше прекрасно само с едно изключение че от лятото до сега не спря да ревнува през причина и това ме подразни и съм говорила много пъти с него да спре и съм му казвала че няма защо да се съмнява в мен, но той сякаш не чуваше или не вярваше и не спря дори си помисли че може да ме ограничава с кого и кога да излизам и т.н . И вчера следобед пак се скарахме за една глупост и се изнервих и звъннах на една приятелка да излезем малко да се отпусна беше ми ужасно гадно че прави така. Отидохме на кафе и след това мислих да се прибирам обаче тя ми каза по добре да отидем на диско да се поотпуснеш малко и аз се съгласих. Отидохме всичко беше супер.. музиката, пиенето всичко обаче докато танцувах усетих че имаше някой зад мене защото се допираше буквално до мен, обърнах и се просто нз какво ми стана и го целунах . След това обаче когато реших да си ходя той ме настигна по пътя и каза че може да ме закара до у дома ако не ми се ходи пеша и аз се съгласих защото бях доста далече и беше късно. Казах му къде да ме спре ама той ме попита не искам ли пъвро да му отида малко на гости да си полафим да гледаме някой филм и след това да ме закара у дома, аз се съгласих защото не бях много трезва пък и още бях ядосана на моя. Отидохме у тях пита ме дали искам нещо за пиене ама му отказах и седнахме на дивана да гледаме тв. По едно време започнах да усещам как се приближава и сяда по близко до мен. Дори не ме попита за името или дали ходя с някого и започна да ме обарва, в началото се дърпах ама после ми мина през ума моя така и така ме ревнува поне да има защо.. и се стигна до там че дори му пуснах но сега много съжалявам за тази постъпка.. не исках да се стига чак до там но и той си има вина защото не спря месеци наред с тая ревност без причина. Все още ходим защото не знае какво направих не се чудя дали да му кажа или да си продължим така.