Заповядай! :P

Непреходните послания на
Омировата „Илиада”

(литературноинтерпретатив о съчинение)

Епическата поема „Илиада” е произведение, будещо възхищение у хората векове наред. В творбата си Омир показва ценностите и живота на времето, описано в нея.
В поемата се разгръщат границите на доброто и лошото, хармонията и дисхармонията, войната и мира, спокойствието и гнева. Най – точно тези вечни проблеми са изобразени върху щита на Ахил. Мирът и спокойствието са показани в шеста песен, при срещата на Хектор с Андромаха, и в двадесет и четвърта песен, при окупването на тялото на Хектор. Войната е описана в останалите песни, като действия решени главно от боговете.
Гняв.Неспокойствие. Това са афектни състояния, характерни за всеки човек от всяко поколение, от всяка епоха. Гневът е главен двигател на основното действие в творбата.Първата песен не случайно е озаглавена „Чумата. Гневът”. Чумата, пратена от бог Аполон, е заради гнева му. Според жреца Калхас, Аполон е гневен, заради държанието на Агамемнон с Хриз, който е искал да си върне пленената от него дъщеря. Гневът на Ахил е породен от отнетата му от царят пленница Бризеида. Накърненото му достойнство и чувство за чест водят до избухването му и малко по-късно, в разгаръка на спора, до искането на Ахил да нападне Агамемнон.Никои не се противопоставя на царят. Единствено Ахил, помолен от Атина Палада да използва думи вместо оръжие, дръзва да каже това което всички мислят, но никой не смее да изрече: че се страхува да влезе в бой, а само властва. Гняв има и в двубоя между Ахил и Хектор.Те са готови на всичко, за да победят.
Като лют змей в планините, насипан със билки отровни...
също тъй Хектор стоеше с негаснеща злоба в душата.

Посегнато е на живота на Патрокъл.Ахил желае смъртта на човека усмелил се да убие най-добрия му приятел. Това е войната и гневът в тази част от поемата и после мирът идва, но чак след като Ахил вижда поваления Хектор.Тогава той вече се примирява.
Войната и мирът са неща, без които не може да съществува светът. Те са свързани и не могат да съществуват по отделно. Светът не може да е само във война или само в мир. След всяка война идва мир. Ако приемем, че гневът е „Илиада” е война , то тогава ще дойде примирението.Войната и мирът вървят заедно с гневът и спокойствието. Доказателство за това е щитът на Ахил. В центъра му са изобразени:
...земята ,небето, морето,
неуморимото слънце наред с пълноликия месец,
всички съзвездия, дето обкичват небето високо,
всички Плеяди, Хаиди, стрелеца могъщ Ориона
и се не къпе едничка в бездните на океана.

Това показва хармонията в природата – всичко си е на мястото, където трябва да бъде и където винаги е било. Хармонията е мирът между небесните тела и всичко, което в сегашния живот не е създадено от човека.
Битът на хората също е изобразен върху щита. Той е мирната част на света, която отново зависи от войната. Жътва, гроздобер, хоро са неща, които показват живот с приятни и неприятни събития. Но в случая неприятни са само, ако се вършат насила, под натиск:
Нива по щита представи със плдна и рохкава угар,
ширна и триж преорана, а много орачи из нея
карат ралата във впряга, насам и натам ги възвиват

Нещото, което може да превърне тази хармония в дисхармония, е кръговратът на живота, който от своя стран, е хармония, е изобразено върху щита като стадо, което пасе на поляна и изведнъж е напданато от лъвове. Спокойствието, душевният мир на създанията е нарушен от войната, от кръговрата на живота.
Като цяло поемата е за войната, но Омир не е имал за цел да предаде събитията в хронологичен и исторически вид, а по-скоро да опише живота по време на войната, да опише вечните ценностти и проблеми на живота. Затова в поемата не са показани само битки и спорове, а и спокойствие, добро и душевен мир. Именно тези добри черти от характера на човек са описани в шеста песен, когато Хектор се среща с Андромаха. Това е мирът, като цяло в поемата. Това е сбогуването на двамата герои. Андромаха е притеснена за съдбата на Хектор. Тя е загубила близките си и сега не иска да загуби и Хектор:
Хекторе, ти си ми всичко, и татко и майка почтена
Ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!

Хектор не иска да загуби достойнството си и иска най-доброто за сина си Астианакс, както всеки баща. Той пожелава да го надмине по сила и храброст. Андромаха знае, че Хектор ще умре, предчувства го, затова й е трудна раздялата с него. Това е още едно доказателство за доброто, за грижите, хармонията в творбата. Тези чувства са човешки и нормални.
Последното, но не по важност доказателство за мира в „Илиада”, е двадестет и четвърта песен, в която бащата на Хектор откупва тялото на сина си. Тук Ахил показва добрата си страна, без гняв, отмъстил вече с достойнство за Патрокъл. Приам прави всичко, както всеки баща, за да получи тялото.В края на поемата има спокойствие, което е присъщо за мирния живот. Спокойствие е обзело и най-силния герой – Ахил. С победата над Хектор, той изчиства чувството си за чест и достойнство.
Омировата „Илиада” представя вечние проблеми на хората, хармонията и дисхармонията в света, войната и мира. Без всички тези чувства и действие светът нямаше да е в сегашното си състояние. Непреходното от античната литература в днешно време е всяко чувство изпитано от героите в „Илиада”.



Камелия Цветанова Кръстева IХб клас,
ПГ „Найден Геров”