LipSy, много ти благодаря . Понякога като гледам какво правят съучениците ми в училище и как се държат един с друг се сещам за животинските филми - държанието е същото като в джунглата . Но просто от малка съм свикнала да постигам нещата с много, много труд и най-важното - упорство . Но тук не мога да разбера КЪДЕ бъркам? Родителите на съучениците ми отвръщат на децата си с нежност, купуват им неща като получат добра оценка . Аз не искам и това ... като получа поредната добра оценка, при която предишната нощ съм спала 3 часа някъде получавам само едно "Ок, хайде чао" . Чувството за вина, пък, идва оттам, че може би приятелите ми искат да имат нещо подобно, чувала съм да казват на майките си "Мамоо искам и аз да имам такава стая" и ми става мъчно ; мисля си за хилядите деца, които нямат и това, а аз съм нещастна при такива възможности . Но все пак ... толкова деца са щастливи, наистина щастливи, дори и да живеят на улицата, защото си помагат и семейството им е задружно . А могат ли материалните възможности, които са ми осигурени да купят това? Сутрин не минаваме без караници, вечер мама и тате се карат и къщата се тресе ..
Какво да правя?