Бебе или брак? Кое ви плаши повече?

[krem4et0]

Нищо не ме плаши и чакам и двете неща да ми се случат колкото се може по-скоро. Разбира се брак преди бебе, де. Не, че съм 100% готова. То никога няма и да бъда. Но не се плаша. Да съм съпруга на човека, когото обичам и да имаме заедно деца са най-големите ми желания. Ще се справим .

[bulgarche]

Нищо не ме плаши и чакам и двете неща да ми се случат колкото се може по-скоро. Разбира се брак преди бебе, де. Не, че съм 100% готова. То никога няма и да бъда. Но не се плаша. Да съм съпруга на човека, когото обичам и да имаме заедно деца са най-големите ми желания. Ще се справим .

Това е онзи, който не искаше да прави секс с теб ако си без грим? Още ли сте заедно? Той май ти беше и първия, че май и последния. Айде че няма време, одъртяхте вече

Смятам брака е по-плашещ...

[krem4et0]

Е, просто защото не ме беше и виждал без грим...тогава.
Сега живеем заедно и ме вижда по всякакъв начин. А и аз отдавна нямам подобни притеснения пред него.
Млад бил за женене, така ни било добре, били сме щастливи...То в нашаа ситуация има или няма брак - все тая.

[bulgarche]

Преди по-остро реагираше, когато казвах това. Бях ти извадил думите от контекста и звучаха гадно. Без грим си изглеждала малка и се чувствал педофил

Натискай го да се жените, няма такова "рано е". Или те иска и те взема или не! Живи и здрави да сте

[assd]

тъщището

[krem4et0]

Одъртях вече..и без грим бръчките личат

[xoxi]

Определено детето ме плаши повече.
В такава възраст съм, в която не мога да си представя дали мога да поема отговорността за друго човешко същество. Време, грижи, възпитание, образование.. Напълно чужди са ми тези неща.

[Di]

брак,но няма да се женя,за това проблема е решен

[Dundy]

А пък аз лично мисля,че бракът не е нещо,от което да се плашиш..то не че бебето е де Все пак бракът може да го прекратиш,когато си поискаш,но с бебето нещата стоят другояче,него не можеш да го зарежеш ,когато ти хрумне.Всъщност в нас си имам едно такова 2-годишно и не знам какво си мислите ама хич не е лесно да се гледа едно такова.На мен ми е тегаво при положение,че ми се налага да се грижа за него 5-6 часа седмично,а какво остава да го възпитаваш,да тичаш с него по болници недай си боже и т.н.Абе истината е,че почти при всеки настъпва един момент в живота,когато вече е готов за тези неща и не се плаши при мисълта за тях