Бракът не ме стряска толкова. Както се казва, мога да подпиша в понеделник и да се разведа в сряда, ако ми щукне, че си "искам свободата обратно". Докато бебето не е тамагочи, което да зарежа на бюрото в съседната стая, защото вече ми е "минал меракът". Деветте месеца въздържание от кафе не са ми проблем. Дойде ли моментът да се ражда, няма къде да ходя, ще си търпя и ще си слушам съветите "Напъни!", "Изпусни!, "Дишай!"/ако е SC, пак. С парите и жилището сме много критични, но съм убедена, че, появи ли се бебе, таткото ще зареже идеята за висше и ще се хване да бачка на 2 места. Физическото съществуване все ще го уредим. Големият шок и ужас поне за мен идва от отговорността не просто да го отгледаш- къпеш, сменяш пелени, водиш го на ясла, пишете заедно домашни, а от това как ще го възпиташ и какъв човек ще излезе от него. Ето това си струва страхът, а не там някакви контракции+шев и кройка в родилното.