Той ми прости, но аз не мога!!

[Luscious_Heart]

С него започнахме зле. Зарязах го след много кратко ходене и страдаше (научих от общите ни приятели за сълзите и безсънните нощи), а след месец опознаване се върнах при него. Сега всичко е наред, но миналото ми пречи. Абсолютно сигурна съм в това, че никога, ама никога няма да си простя държанието тогава. Държах се отвратително, искам да върна времето назад, но не мога!!! А това момче не спира да ми показва колко много държи на мен. Сексуалното привличане винаги го е имало и се засилва дори. Чувства имаме и двамата, не знам дали е обич, но е нещо силно. Но аз се чувствам адски виновна от поведението си в началото... Снощи му поднесох извинението, което трябваше да му дам преди бая време, но не намирах смелост да го погледна в очите и да му припомня какво е било преди... Сълзите ми напират, като пиша. Толкова се мразя за постъпката си, не е истина, няма да си го простя. Дори го попитах как има нерви все още да ме гледа дори?! Грешила съм не един път спрямо него и също се ненавиждам за това. Причината за зарязването в началото няма да коментирам.
Знам, че го боли, когато думите ми са остри. Знам също и колко плача след това с чувство за вина, което ме разяжда дълбоко. Сърцето ми кърви, как може да съм била толкова подла кучка?!
Сама му казах: "Знам, че не би ми простил лесно, затова не го и искам от теб. Но единственото нещо, което целя сега, е да ти покажа, че съжалявам ужасно много, колкото и да не ти се вярва, и че това са неща, които никога няма да си простя."
Ха! Дори не бих повярвала на такива думи, но тъй като ги изричам самата аз, знам, че са истина. Искам да го правя щастлив така, както заслужава и всичко беше наред, но напоследък чувството ми за вина избива. Той самият не повдига темата, а се наслаждава на възобновената ни връзка. Сам ми каза, че слагаме точка по тоя въпрос: "Недей да се връщаш назад."
Може би ми е простил. Може би наистина не трябва да се връщам назад. Но проблемът ми е следният - страхувам се, че колкото и да се разкайвам, той никога няма да ми прости и вечно ще страда заради онова нещо.
Щом остана сама, си мисля за грешките си и като в момента сълзите текат неспирно по лицето ми. Най-гадна е мисълта, че нещата можеше да бъдат много по-хубави, ако не бях го зарязвала ИЗОБЩО... Имам чувството, че след всяка моя грешка, парадоксално, той ме заобичва още повече.
На всичкото отгоре е и потаен. Чудя се дали аз съм причината..

[nymphadora]

Гледай напред и не се тормози-показвай му какво чувстваш и се реванширай за предишните си постъпки.Щом той ти е простил,значи държи прекалено много на теб,а единственото,което можеш да направиш е да му отвърнеш със същото.

[TheAvenged]

Абе девойче, щом не вярваш, че ти е простил след като ти го е казал значи му нямаш доверие. Тъй, пък и кво ще стане като си мислиш за тва- нищо. Единственото което си могла да направиш е да му се извиниш и си го направила гледай напред, и ако пак ти дойде нещо подобно на главата тогава се сети, и гледай да не повтаряш грешката си.

[DeVilTerroR]

Сълзите и безсънните нощи ?!!?!?!? Или пича е със супер ниско самочувствие или ти си най-красивата на света, а много се съмнявам да е второто !