Анализ на "Стихии" и "Вик" от Е. Багряна

[rozichka93]

трябват ми анализи на стихотворенията на Елисавета Багряна "Стихии" и "Вик" моля ви помогнете ми до утре ми трябват

Липсва описателно заглавие.
kalpazanka

[sexa_na_kompleksa]

Стихии:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...BE%D0%B4%D0%B0

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...8F%D0%BD%D0%B0

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...8F%D0%BD%D0%B0

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...A0%D0%98%D0%92

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...D0%B8%E2%80%9D

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...AF%D0%9D%D0%90

[rozichka93]

БЛАГОДАРЯ МНОГО

[Nesy_rs]

Трябва да коментрирам жизнената визия за живот в стихотворението на Е. Багряна "ВИК". Моля ви помогнете

[mariqanastasova]

Трябва да коментрирам жизнената визия за живот в стихотворението на Е. Багряна "ВИК". Моля ви помогнете

БЛАГА ДИМИТРОВА - „ЖЕНА”
ИЗБОРЪТ НА САМОЖЕРТВЕНАТА ОБИЧ

Често определят Блага Димитрова като продължителка на темата за трудната женска съдба в един загрубял мъжки свят. Тя е първата българска поетеса, дръзнала да изповяда открито устремите на духовно свободната от догми и предразсъдъци жена, като в същото време съгражда своята собствена визия за женското битие в личностен аспект.
Със силата на поетичното слово и с искреността на лиричната изповед стихотворението „Жена” на Блага Димитрова завладява и оставя отпечатъка на размисъл за саможертвената обич на жената - майка и любима. Началните стихове въвеждат пряко в душевния свят на лирическата героиня - безименна, но носеща най-значимото определение „жена”:
Как тревожно е да си жена.
Поетесата наслагва последователно детайлите в портрета на своята съвременничка, родена да изпълни най-святата, но и най-отговорната мисия-да промени света около себе си и да устои срещу деструктивните сили в него:
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност- срещу изменчивия вятър,
нежност- в загрубелия свят.
Нравствената същност на жената обединява нейната физическа и духовна красота, за да надмогне „ всекидневния сив кръговрат”. Тя е извор на нежност като противодействие на лишените от нея човешки отношения. В несигурния свят единствено нейната вярност в любовта може да бъде опора. Опозициите тук са смислово определени и ясно изразени като вярност - изменчивост и нежност - загрубялост. Съдбата на лирическата героиня е част от житейския кръговрат, но тя е и олицетворение на вечните ценности, без които той напълно би се обезличил и дехуманизирал.
В сложните измерения на човешкото битие жената прави своя избор, следвайки „безразсъдния път на сърцето” си. Призивът на любовта е властен, но и „най-рискования” от „ безбройните пътища земни”. Тя осъзнава ясно моралната отговорност и предопределеност на избора - „докрай да го извървиш”. Невидимата, но осезаема сила на любовта движи живота, дава импулси за неговото преобразяваме с увереността на жената, че всичко това е заради обичта, заради зова на сърцето като нещо свято. И тя понася с радост своя дял, като изстрадана, но възвишена участ:
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш...
Да бъдеш в нощта светло прозорче,
което чака, първа стъпка,
разбудила утрото.
Светлите тонове в изображението доминират като естествен израз на възприятието у лирическата героиня за светлината, която носи в себе си. Тя се излъчва от нейната способност да бди над своя дом като негова вечна пазителка, като истинска жрица на семейното огнище. Метонимията „светло прозорче” отвежда към сакралното измерение на пространствените граници на дома, съграден заедно с любимия човек. Трудната съдба, изпълнена с безброй задължения на жената в семейството, поражда не ожесточеност и ропот, а става основание за душевно удовлетворение и самочувствие, че тя е в началото на деня: „първа стъпка, разбудила утрото”. Всичко онова, което е осветено от всеотдайната любов на лирическата героиня, е осмислено дълбоко като „единствена радост”от това „радост да даваш”. Това поетично определение представя жената в нейното истинско духовно, надбитийно измерение. Поетесата изгражда облика й различно от утвърдените представи единствено като стопанка на дома и майка, като слаба жена, търсеща закрила от мъжа, подчинена му според патриархалния ред. Именно тя -„ слаборъката”- дава от своята душевна сила на „ръката кораба”. В това е нейното величие, извиращо от способността й да обича до самоотричане.
Нравственото извисяване на жената е по-силно от прошката. Това е способността да се издигне над дребнавото, да се преодолее болката на нараненото сърце, което се е врекло да обича. „И непростимото да простиш” не носи повелителен характер. Никой не може да застави сърцето да прости, ако прошката не е осмислена дълбоко в него, но не като демонстративен жест, а преди всичко като духовна потребност в името на семейното, но и на човешкото щастие, както и на опазването на родовите ценности. „Изменчивият вятър" на житейския кръговрат може да разруши граденото с години семейно гнездо. Отново „слаборъката”, нежната половинка на мъжа проявява своята душевна сила в изпитанието по трудния си път. Надмогнала разрушителния удар на измяната, тя намира благородство и саможертвена извисеност да гради отново „живот от отломки". Метафоричната образност създава точна асоциативност със смисъла на преживяното от лирическата героиня.
Пресъздавайки образа на вечната жена, Блага Димитрова поставя акцент върху майчинството - най-значимото и същностното в творческото, съграждащо начало на женската природа. След усилията да опази и съхрани любовта, лирическата героиня в стихотворението „Жена” споделя осъзнатото от нея:
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Биологичното призвание на жената е свързано с нравствено-етичното осмисляне на родовия дълг. В основата на това призвание обаче е любовта, чието естествено продължение ще бъде „новото стръкче":
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Антитезното съпоставяне на вечността с „краткия миг” асоциира с продължението на човешкия род, в поддържането на вечния кръговрат на живота. Ролята на жената е да свърже любовта с вечността на живота. Жената-мадона е свят образ. Тя е призвана да съхрани зародилия се в нея нов живот, образно пресъздаден от поетесата с красива метафора: „Бъдещето да носиш в утроба.” Това е най-благородната мисия, но и най-отговорното изпитание, в което жената майка отдава цялата светлина на душата си, за да опази и закриля новия живот:
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Пълното себераздаване на жената е част от нейната същност - да бъде всеотдайна и способна на възвишена жертвеност. Лирическата изповедница в творбата не приема своето майчинство като тежка орис, а като свой свещен дълг. Тя проявява най-нежната чувствителност на сърцето си, подчертана чрез метафоричното сравнение „светла като звездоокия свод”. Висока е цената на майчинството, но в него са и радостта да отгледа „новото стръкче”, и страданието, заради което жената заслужава уважение и преклонение. Белезите от преживените грижи и изпитания са изразени отново с поетична метафора: „Сълза по сълза на новото стръкче/ своята хубост да предадеш.” Лирическата героиня на Блага Димитрова е осмислила своята съдба определено и ясно като саможертвена: „Нищо от себе си да не оставиш ”, за да достигне до мъдрото признание: „Саможертва е да си жена”.
Понятието за възвишения образ на жената поетесата внушава чрез нови измерения на нравствената й сила. Дори когато тази сила изглежда изчерпана, тя отново намира жизнена устойчивост да преодолее страданието в един противоречив и вечно променяш, се свят:
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто, за да съществува светът.
Експресивните епитети „ранена, разбита” засилват въздействието на моралното осъзнаване за отговорността у лирическата героиня - „просто, за да съществува светът”. Метафората „чистите извори” насочва към вечните ценности в човешкия живот. На тях се крепи неговото съществуване и това предопределя смисъла на дълбоко хуманното поведение на жената майка, любима и съпруга. Всичко това поражда естественото самочувствие и чувство за достойнство у лирическата изповедница:
Гордея се, че съм жена.
В стихотворението „Жена” на Блага Димитрова съдбата на жената е очертана в нейната сложна противоречивост и единство. Поетесата тръгва от тревожния ритъм на живота, насочва се към възприемането й за отговорността, към признанието за всеотдайната й саможертва, за да утвърди основанието й за гордост. Жената в творбата на Блага Димитрова не е иконописен образ, макар да е толкова близо до светия образ на Божията майка. Тя е емблематичният образ символ на земната, обикновена жена, която се издига до величието на възвишеното и святото чрез силата на саможертвената обич и дълбоко умъдрения поглед към света и неговите извечни ценности. В сравнение със своята предшественица Елисавета Багряна, лирическата героиня на Блага Димитрова е наша съвременница, която не разрушава прегради и не отменя морални забрани. Тя вече е утвърдила правото си на свой избор според зова на сърцето. Не я влече дръзко „скитническа, непокорна кръв”. Лирическата изповедница в „Жена” съвсем съзнателно осмисля призванието си в пространството на дома и утвърждава себе си като личност, която е изградена в хармония с родовите и общочовешките ценности, с природната и хуманната си същност.
Лироепическата творба на Блага Димитрова може да се приеме като поетичен размисъл за ролята на жената в съвременния свят; жената като средоточие на радости и изпитания. Интелектуалното и емоционалното начало в стихотворението „Жена” са в единство, което е насочено чрез въздействащата сила на поетичното слово към явната потребност от утвърдено признание на жената и нейното благотворно влияние в „загрубелия свят”.

[mariqanastasova]

http://bg-temi.blogspot.com/2009/04/blog-post_5455.html
http://download.pomagalo.com/60471/e...ka/?search=799
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...D0%B8%E2%80%9D

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=38277

[mariqanastasova]

ДАНО СЪМ ПОМОГНАЛА!

[Nesy_rs]

Да, помогна! МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ !!! )