Отговор в тема
Нямам приятели,Майками ме изостави като малък,всички ме мислят за бавноразвиващ се ,а аз не съм...Нямам нито 1 приятел вечеПиснами да живея :S А вечер като се прибера бащами ме пребива :X
122131232131212
Неприятно.
Ако това за баща ти е вярно се обади на 116 111 или в полицията...
Заякни. След време ще му отмъстиш.
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Вие сте много глъми.Са ревете, че темата е стара, ама после някой като направи нова тема със същото заглавие ще има да ревете "има такива теми" и нз. си кво..В шибаното си трупане на мнения и сами се обърквате..
отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
към автора: ти стой още пред компа и ше си намериш приятели.. излез навън, блъсни се ако щеш в някой.. запознай се, сприятели се, положи малко старание..
Благой, ти ли си?
Все още съм ти приятел, но от както започна да си падаш по момчета се отчуждихме, съжалявам.
Христина.
СПАМ - Само Пиша Ама без да Мисля
Голям лаф, дребни пари и мек х*й всеки може да извади!
Това, че се пъчиш, не значи, че са ти големи циците!!!
Таралежът е птица упорита, не го ли ритнеш - не полита.
x2
пхахах...ЗЛЕотмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
към автора: ти стой още пред компа и ше си намериш приятели.. излез навън, блъсни се ако щеш в някой.. запознай се, сприятели се, положи малко старание..
Дано темата не се окаже ебавка..Значи:
# Относно приятелите - трябва да знаеш, че това е временно. Предполагам си още в училищна възраст. Това е най-нормалното нещо, повярвай ми. И аз съм/бях така...нещата се променят за мен в момента. И за теб ще стане така, повярвай ми. Искаш приятели, защото смяташ, че така ще се чувстваш по-..сигурен, по-щастлив и обичан, защото навярно мислиш, че никой не те обича - тук има една уловка. Имаме навика да търсим любовта извън себе си. Трябва да започнеш да обичаш себе си, но ИСТИНСКИ да се обичаш, а не да си надменен, това са 2 противоположни неща. Когато направиш това, приятелите ще дойдат.Тежко ти е, знам, напълно нормално е. Най-добре ще бъде да спреш да слушаш какво другите ти казват и да се вслушаш в себе си, защото в самия теб се крие най-добрия отговор на твоите въпроси. Другите се движат по правилата на обществото, а това не винаги е най-хармоничния път, по който би искал да се движиш.
И от моята духовна гледна точка - ти си обичан и не си сам, дори да се чувстваш така.
# Баща ти - НЕ слушай съвета за отмъщението, защото така никога няма да живееш свободен живот, света ти ще се върти около това да отмъщаваш, а никой не иска да живее такъв живот. Има различни начини, по които можеш да се чувстваш към дадено нещо. В случая, ако чувстваш гняв към баща си и желание за отмъщение - няма лошо и е напълно разбираемо, никой не те упреква. Въпрроса е обаче да вървиш нагоре по стълбицата на емоциите, а да не действаш под влиянието на тези емоции. Защото докато отмъщението донесе временно облекчение, ти все още ще си на това ниско духовно стъпало, така да го кажем и в действителност по никакъв начин не си израснал, което ще ти донесе за в бъдеще още тревоги. Нека ти помогна да погледнеш нещата от друга гледна точка : не си ли бил в положение, в което знаеш, че нараняваш някой, но не можеш да спреш или пък да ти тежи на съвестта след това? Нещо подобно и баща ти изпитва; той те обича, просто има силни вътрешни емоционални борби, които се отразяват върху теб в случая, което ти изглежда ужасно, и имаш право. Но запомни, гнева на баща ти няма НИЩО общо с теб, повярвай ми. Не правиш нищо нередно, сигурен съм, че си добър човек. Просто баща ти е на такова стъпало в живота си, в което може да наранява; мислиш ли, че той не иска да има хармонична връзка със детето си? Мислиш ли, че не иска като те види в края на деня да те пита как си, да му споделиш нещо и т.н.? - много ясно, че го иска, но той самия вероятно е изгубен в своите нерви и не знае на къде да тръгне. Той не знае по-добър начин, а ето и нещо интересно: Взаимотношенията ни с околните са отражение на взаимодействието ни с нас самите. Т.е. той самия вътрешно се съсипва постоянно, не му е лесно и на него, знай това, а това, че майка ти ви е изоставила още повече му допринася към болката. Тежко ти е, но това също ще премине като всяко лошо нещо и един ден това ще бъде зад гърба ти.
# При майка ти нещата са сходни. Родителите ми са в чужбина от както съм 10 годишен и се чувствах ужасно сам без тях, представям си на теб какво ти е! Докато подкрепата и обичта на майка ти и баща ти биха били от полза, знай, че в крайна сметка единствено ти си си нужен. Никой друг. Е, трудно е, така е. Гадно е, така е, искаш да обвиниш майка ти, че те е оставила, искаш да отмъстиш на баща си, че те тормози - нормално е и те разбирам, излей си яда някак, но не се подчинявай на тея емоции! Няма да е в твоя полза.
# Ако това, че си падаш по момчета е вярно - отново ти казвам, не слушай какво говорят другите. Всеки има право на щастие, и ти имаш възможността да бъдеш щастлив един ден, независимо дали ще си с мъж или жена до себе си. Сега може да нямаш възможността да се почувстваш щастлив, но можеш да се почувстваш поне малко по-добре. И така, малко по малко, един ден ще се изкачиш по стълбичката. Не губи надежда, след дъжда винаги има слънце /ако свалиш тъмните очила и си позволиш да му се насладиш, разбира се/
Темата малко ми бие на ебавка, но въпреки всичко надявам се някой, който има нужда от това да ми прочете поста.
Има надежда хора, вервайте ми!
И отмъщението НИКОГА не е най-добрия вариант. Да отмъстиш е най-лесното, но да простиш...хм, колко хора са способни на това? Тъжното е, че живеем в общество, което уж се смята за цивилизовано, а е общоприето да си отмъщаваме, вместо да простим и да продължим напред.
if you build a bridge to nowhere that nowhere becomes somewhere.
Що реч си написал за една ебавка.
Дано темата не се окаже ебавка..Значи:
# Относно приятелите - трябва да знаеш, че това е временно. Предполагам си още в училищна възраст. Това е най-нормалното нещо, повярвай ми. И аз съм/бях така...нещата се променят за мен в момента. И за теб ще стане така, повярвай ми. Искаш приятели, защото смяташ, че така ще се чувстваш по-..сигурен, по-щастлив и обичан, защото навярно мислиш, че никой не те обича - тук има една уловка. Имаме навика да търсим любовта извън себе си. Трябва да започнеш да обичаш себе си, но ИСТИНСКИ да се обичаш, а не да си надменен, това са 2 противоположни неща. Когато направиш това, приятелите ще дойдат.
И от моята духовна гледна точка - ти си обичан и не си сам, дори да се чувстваш така.
# Баща ти - НЕ слушай съвета за отмъщението, защото така никога няма да живееш свободен живот, света ти ще се върти около това да отмъщаваш, а никой не иска да живее такъв живот. Има различни начини, по които можеш да се чувстваш към дадено нещо. В случая, ако чувстваш гняв към баща си и желание за отмъщение - няма лошо и е напълно разбираемо, никой не те упреква. Въпрроса е обаче да вървиш нагоре по стълбицата на емоциите, а да не действаш под влиянието на тези емоции. Защото докато отмъщението донесе временно облекчение, ти все още ще си на това ниско духовно стъпало, така да го кажем и в действителност по никакъв начин не си израснал, което ще ти донесе за в бъдеще още тревоги. Нека ти помогна да погледнеш нещата от друга гледна точка : не си ли бил в положение, в което знаеш, че нараняваш някой, но не можеш да спреш или пък да ти тежи на съвестта след това? Нещо подобно и баща ти изпитва; той те обича, просто има силни вътрешни емоционални борби, които се отразяват върху теб в случая, което ти изглежда ужасно, и имаш право. Но запомни, гнева на баща ти няма НИЩО общо с теб, повярвай ми. Не правиш нищо нередно, сигурен съм, че си добър човек. Просто баща ти е на такова стъпало в живота си, в което може да наранява; мислиш ли, че той не иска да има хармонична връзка със детето си? Мислиш ли, че не иска като те види в края на деня да те пита как си, да му споделиш нещо и т.н.? - много ясно, че го иска, но той самия вероятно е изгубен в своите нерви и не знае на къде да тръгне. Той не знае по-добър начин, а ето и нещо интересно: Взаимотношенията ни с околните са отражение на взаимодействието ни с нас самите. Т.е. той самия вътрешно се съсипва постоянно, не му е лесно и на него, знай това, а това, че майка ти ви е изоставила още повече му допринася към болката. Тежко ти е, но това също ще премине като всяко лошо нещо и един ден това ще бъде зад гърба ти.
# При майка ти нещата са сходни. Родителите ми са в чужбина от както съм 10 годишен и се чувствах ужасно сам без тях, представям си на теб какво ти е! Докато подкрепата и обичта на майка ти и баща ти биха били от полза, знай, че в крайна сметка единствено ти си си нужен. Никой друг. Е, трудно е, така е. Гадно е, така е, искаш да обвиниш майка ти, че те е оставила, искаш да отмъстиш на баща си, че те тормози - нормално е и те разбирам, излей си яда някак, но не се подчинявай на тея емоции! Няма да е в твоя полза.
# Ако това, че си падаш по момчета е вярно - отново ти казвам, не слушай какво говорят другите. Всеки има право на щастие, и ти имаш възможността да бъдеш щастлив един ден, независимо дали ще си с мъж или жена до себе си. Сега може да нямаш възможността да се почувстваш щастлив, но можеш да се почувстваш поне малко по-добре. И така, малко по малко, един ден ще се изкачиш по стълбичката. Не губи надежда, след дъжда винаги има слънце /ако свалиш тъмните очила и си позволиш да му се насладиш, разбира се/
Темата малко ми бие на ебавка, но въпреки всичко надявам се някой, който има нужда от това да ми прочете поста.
Има надежда хора, вервайте ми!
И отмъщението НИКОГА не е най-добрия вариант. Да отмъстиш е най-лесното, но да простиш...хм, колко хора са способни на това? Тъжното е, че живеем в общество, което уж се смята за цивилизовано, а е общоприето да си отмъщаваме, вместо да простим и да продължим напред.
А за какво са ни приятели? Нима ако се справяме сами няма да сме в пъти по-добре?
...
Death is better than lonley life.
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Ирония бе човек.Death is better than lonley life.
...
Аааааа, недей така. Не подценявай вътрешното удовлетворение, което постигаш.отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
Ако бяхме от един град, щях да ти стисна...ръката. Евала ти правя за това, че гледаш оптимистично на нещата, въпреки че си преминал през труден период, който и на мен не ми е чужд.
Дано темата не се окаже ебавка..Значи:
# Относно приятелите - трябва да знаеш, че това е временно. Предполагам си още в училищна възраст. Това е най-нормалното нещо, повярвай ми. И аз съм/бях така...нещата се променят за мен в момента. И за теб ще стане така, повярвай ми. Искаш приятели, защото смяташ, че така ще се чувстваш по-..сигурен, по-щастлив и обичан, защото навярно мислиш, че никой не те обича - тук има една уловка. Имаме навика да търсим любовта извън себе си. Трябва да започнеш да обичаш себе си, но ИСТИНСКИ да се обичаш, а не да си надменен, това са 2 противоположни неща. Когато направиш това, приятелите ще дойдат.
И от моята духовна гледна точка - ти си обичан и не си сам, дори да се чувстваш така.
# Баща ти - НЕ слушай съвета за отмъщението, защото така никога няма да живееш свободен живот, света ти ще се върти около това да отмъщаваш, а никой не иска да живее такъв живот. Има различни начини, по които можеш да се чувстваш към дадено нещо. В случая, ако чувстваш гняв към баща си и желание за отмъщение - няма лошо и е напълно разбираемо, никой не те упреква. Въпрроса е обаче да вървиш нагоре по стълбицата на емоциите, а да не действаш под влиянието на тези емоции. Защото докато отмъщението донесе временно облекчение, ти все още ще си на това ниско духовно стъпало, така да го кажем и в действителност по никакъв начин не си израснал, което ще ти донесе за в бъдеще още тревоги. Нека ти помогна да погледнеш нещата от друга гледна точка : не си ли бил в положение, в което знаеш, че нараняваш някой, но не можеш да спреш или пък да ти тежи на съвестта след това? Нещо подобно и баща ти изпитва; той те обича, просто има силни вътрешни емоционални борби, които се отразяват върху теб в случая, което ти изглежда ужасно, и имаш право. Но запомни, гнева на баща ти няма НИЩО общо с теб, повярвай ми. Не правиш нищо нередно, сигурен съм, че си добър човек. Просто баща ти е на такова стъпало в живота си, в което може да наранява; мислиш ли, че той не иска да има хармонична връзка със детето си? Мислиш ли, че не иска като те види в края на деня да те пита как си, да му споделиш нещо и т.н.? - много ясно, че го иска, но той самия вероятно е изгубен в своите нерви и не знае на къде да тръгне. Той не знае по-добър начин, а ето и нещо интересно: Взаимотношенията ни с околните са отражение на взаимодействието ни с нас самите. Т.е. той самия вътрешно се съсипва постоянно, не му е лесно и на него, знай това, а това, че майка ти ви е изоставила още повече му допринася към болката. Тежко ти е, но това също ще премине като всяко лошо нещо и един ден това ще бъде зад гърба ти.
# При майка ти нещата са сходни. Родителите ми са в чужбина от както съм 10 годишен и се чувствах ужасно сам без тях, представям си на теб какво ти е! Докато подкрепата и обичта на майка ти и баща ти биха били от полза, знай, че в крайна сметка единствено ти си си нужен. Никой друг. Е, трудно е, така е. Гадно е, така е, искаш да обвиниш майка ти, че те е оставила, искаш да отмъстиш на баща си, че те тормози - нормално е и те разбирам, излей си яда някак, но не се подчинявай на тея емоции! Няма да е в твоя полза.
# Ако това, че си падаш по момчета е вярно - отново ти казвам, не слушай какво говорят другите. Всеки има право на щастие, и ти имаш възможността да бъдеш щастлив един ден, независимо дали ще си с мъж или жена до себе си. Сега може да нямаш възможността да се почувстваш щастлив, но можеш да се почувстваш поне малко по-добре. И така, малко по малко, един ден ще се изкачиш по стълбичката. Не губи надежда, след дъжда винаги има слънце /ако свалиш тъмните очила и си позволиш да му се насладиш, разбира се/
Темата малко ми бие на ебавка, но въпреки всичко надявам се някой, който има нужда от това да ми прочете поста.
Има надежда хора, вервайте ми!
И отмъщението НИКОГА не е най-добрия вариант. Да отмъстиш е най-лесното, но да простиш...хм, колко хора са способни на това? Тъжното е, че живеем в общество, което уж се смята за цивилизовано, а е общоприето да си отмъщаваме, вместо да простим и да продължим напред.
Бавна съм азИрония бе човек.Death is better than lonley life.
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Той просто говори наизуст.Аааааа, недей така. Не подценявай вътрешното удовлетворение, което постигаш.отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Вие сте много глъми.Са ревете, че темата е стара, ама после някой като направи нова тема със същото заглавие ще има да ревете "има такива теми" и нз. си кво..В шибаното си трупане на мнения и сами се обърквате..
+1. Отмъсти си само ако искаш да станеш като него : )Той просто говори наизуст.Аааааа, недей така. Не подценявай вътрешното удовлетворение, което постигаш.отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
