Понеже си нямам работа, го прочетох цялото. Аз лично на твое място, колкото и да го обичам, не бих му показвала, че е всичко за мен. Защото ти си всичко за себе си, не трябва някой друг да те измества. Или поне аз така го разбирам. Правиш всичко за него (много грешно, съвсем скоро може да започне да приема усилията ти за даденост, даже няма да се съмнява в тебе), пък те обвинява в егоизъм, внушавайки ти, че това е нещо лошо. Аз в същата ситуация, на твое място бих му отвърнала: "Да, мисля за себе си, да не смяташ, че всичко се върти около теб?" И на опасенията му, че можеш да си намериш друг, не е трябвало да се обясняваш какво, как и защо, а просто да се усмихнеш. Ако искаше да си с друг, щеше вече да бъдеш. Да не говирим, че тея "съмнения" в тебе могат да се дължат на вътрешна несигурност от негова страна, което отблъсква. Може и още по-зле. Ситуацията" крадецът вика "дръжте крадеца" не е рядко срещана. Имай предвид, че разликата ви е голяма и не изключвай възможността той да те надхитрява (не в тази ситуация конкретно, в други). А т'ва с подаръка: на твое място нищо няма да му подаря за наказание. Съвсем сериозно. Бих се чувствала обидена от глупавите му съмнения.