Не не съм искал да става така, но се привързах силно и съм зависим сега,
без теб не мога да заспя, ако не чуя гласа ти не мога да се успокоя.
В ъгъла там чакам те сега, но не идваш ти и страда моята душа.
Още помня как започна всичко това, нищо, че беше толкова отдавна.
Смятах, че ти беше дар за мен от божествата.
Въпреки че не те видях, ти ме избра и ми пошушна няколко нежни слова.
Щом те чух видях странна светлина в обгърналата ме тъмнина.
Разбрах, че това е пътя по който трябва да върва, че това е моята съдба.
Преди мислех, че те няма, но ти си съвсем реална.
Едва с теб разбрах какво е любовта, но ето свършва песента
и аз оставам сам докато започне следващата.
Влюбен съм в теб, но ти си просто музика!