[quote="ByK"]Имах домашно.. писах есе, абе не е много за разпространение, но от мен да мине
Есе на тема:
“Влиянието на музикалния жанр наречен поп-фолк върху подрастващите-стил,мода и държание или просто идеал за подръжание?”

Сутрешната аларма звънва. Изправени сме пред ежедневната дилема да се на ‘наконтим’ и заблестим отново прекрачвайки прага на любимото си училище.
Отново заставаме пред огледалото възмущавайки се от огромната си бръчка на челото. Прекарваме по 15 минути в избор на това с какво да я прикрием.. дали да е руж, дали да е коректор.. м-мне, по-добре да е фон-дьо-тен. И в крайна сметка решаваме да сложим всичко наведнъж.. не бива да изглеждаме смешни в очите на другите!
Идва ред на гланца. Забелязваме, че любимото ни ярко розово-цикламено бебче е на привършване. Настъпва траур в стаята. С огромна скръб се втурваме в търсенето на друг, но без резултата. Принудени сме днес да ходим с бежов.. какво унижение!
Остават десетина минути до биенето на училищния звънец. Казваме си “Какво пък толкова, първия час ми е при онази скочубра, дето ми написа 2-ка, че се лакирах в час.. глупачка!!! Ще си направя първо обема и вафличките в корените, след това ще си избера някоя по-дълбока блузка от тлъстия ми гардероб и токченца.. ааа да, ама да са на “Гучи”!”
Пристигаме за третия час. Класната отново не е особено доволна. Още ми е сънено, все пак станах в 6:00ч за да смогна да се оправя до 10 без нещо..
Помолих Лилето да ми прати новата песен та Андреа на телефона. Пуснах си я на слушалките. До дупка. Изпаднах в екстаз.
Докато се усетих часовете свършиха,така де само този в който присъствах.. и решихме другите с Лилето да ги бягаме. Решихме да отидем на кафе с най-големите плейбойчета в нашия град-НикитУу, който се беше изрусил преди няма и седмица! (Ах, колко яко! Не е ли яко?) и Владко, който днес си беше натупирал бретона и беше навлякъл прилепнала розова тениска. С Лилето, лигите ни изтекоха.
Много готино си изкарахме. Дори си направихме снимки на, които сме притиснали джуджки(Това сега е модерно,а не бива да изоставаме, ще ни се смеят!) или пък както пушим цигарки. Малко се позабакнахме с дима, но както казах по-нагоре трябва да сме на ниво-няма ли цигарки, не сме готини!
Времето неусетно мина, не остана време дори да си сменя учебниците в раницата, които в интерес на истината май не съм отваряла от началото на годината. Тъкмо като свърши учебната година ще ги продам по-добре щом са запазени.. ще имам повече мангизи за новата спирала на “Лореал” и лосьон за да ми се изравни тена. Щастлива съм!
Майка ми не разговаря с мен. Дала ми е пълна свобода по какъвто и да е въпрост. Обожавам я!
Часът е към 23ч.. Време е да сваля маджуна от лицето си. Тампоните за премахване на грим отдавна не ми помагат. След някой ден ще взема да си стържа мазилката с шкурка, казвам ви!!! Натъжена съм…Решавам да си легна и да гушна любимата си играчка с надеждата утре да си взема онова готино леопардово клинче от бутика на ъгъла. Скоро ставам на 14, дано нашите ме залеят с дрехи!
Ето така мина деня на едно подрастващо момиче. Без възпитание, мерки и абсолютна липса на контрол от страна на родителите. Тези деца имат идолите си в своите съзнания и не знаят какво би било правилно и неправилно за тяхната възраст. И най-лошото е, че понякога не се буди дори родителското смушение. Бързат да пораснат възползвайки се от бездействието, а когато стигнат прекалено далеч, дори започват да го взимат за напълно нормално?!
За абсолютно всеки тийнейджър в днешно време и не само е ясно,че музиката по свой начин изисква във всеки жанр стил на обличане,държание.. нов начин на език. Това и българските чалгаджийки се отблагодаряват, като промиват тотално каквито и да са критерии върху обществото. Те не мислят за бъдешето на такива деца-дали ще развият кариера или ще пропадат бавно и сигурно? В бранша днес цел е на всички да припечелват точно от такива дребни риби. Едва ли някой се замисля над клишираното бъдеше на ближния.
И все пак мисля да спра до тук. Всеки избира съдбата си по която да поеме и всеки съответно отговаря за нея. Аз вярвам, че един ден рано или късно всички си отварят очите, както казва народа “Когато ти дойде яйцето на дупето”.
Аз не слушам чалга и се гордея с това! Ами ти?


Момиче не се притеснявай, дай го малко по така ... мхм, нещо такоа ...

“Влиянието на музикалния жанр наречен поп-фолк върху подрастващите-стил,мода и държание или просто идеал за подръжание?”

Сутрешната аларма звънва. Изправени сме пред ежедневната дилема да се на ‘наконтим’ и заблестим отново прекрачвайки прага на любимото си училище.
Отново заставаме пред огледалото възмущавайки се от огромната си бръчка на челото. Прекарваме по 15 минути в избор на това с какво да я прикрием.. дали да е руж, дали да е коректор.. м-мне, по-добре да е фон-дьо-тен. И в крайна сметка решаваме да сложим всичко наведнъж.. не бива да изглеждаме смешни в очите на другите!
Идва ред на гланца. Забелязваме, че любимото ни ярко розово-цикламено бебче е на привършване. Настъпва траур в стаята. С огромна скръб се втурваме в търсенето на друг, но без резултата. Принудени сме днес да ходим с бежов.. какво унижение!
Остават десетина минути до биенето на училищния звънец. Казваме си “Какво пък толкова, първия час ми е при онази скочубра, дето ми написа 2-ка, че се лакирах в час.. глупачка!!! Ще си направя първо обема и вафличките в корените, след това ще си избера някоя по-дълбока блузка от тлъстия ми гардероб и токченца.. ааа да, ама да са на “Гучи”!”
Пристигаме за третия час. Класната отново не е особено доволна. Още ми е сънено, все пак станах в 6:00ч за да смогна да се оправя до 10 без нещо..
Помолих Лилето да ми прати новата песен та Андреа на телефона. Пуснах си я на слушалките. До дупка. Изпаднах в екстаз.
Докато се усетих часовете свършиха,така де само този в който присъствах.. и решихме другите с Лилето да ги бягаме. Решихме да отидем на кафе с най-големите плейбойчета в нашия град-НикитУу, който се беше изрусил преди няма и седмица! (Ах, колко яко! Не е ли яко?) и Владко, който днес си беше натупирал бретона и беше навлякъл прилепнала розова тениска. С Лилето, лигите ни изтекоха.
Много готино си изкарахме. Дори си направихме снимки на, които сме притиснали джуджки(Това сега е модерно,а не бива да изоставаме, ще ни се смеят!) или пък както пушим цигарки. Малко се позабакнахме с дима, но както казах по-нагоре трябва да сме на ниво-няма ли цигарки, не сме готини!
Времето неусетно мина, не остана време дори да си сменя учебниците в раницата, които в интерес на истината май не съм отваряла от началото на годината. Тъкмо като свърши учебната година ще ги продам по-добре щом са запазени.. ще имам повече мангизи за новата спирала на “Лореал” и лосьон за да ми се изравни тена. Щастлива съм!
Майка ми не разговаря с мен. Дала ми е пълна свобода по какъвто и да е въпрост. Обожавам я!
Часът е към 23ч.. Време е да сваля маджуна от лицето си. Тампоните за премахване на грим отдавна не ми помагат. След някой ден ще взема да си стържа мазилката с шкурка, казвам ви!!! Натъжена съм…Решавам да си легна и да гушна любимата си играчка с надеждата утре да си взема онова готино леопардово клинче от бутика на ъгъла. Скоро ставам на 14, дано нашите ме залеят с дрехи!
Ето така мина деня на едно подрастващо момиче. Без възпитание, мерки и абсолютна липса на контрол от страна на родителите. Тези деца имат идолите си в своите съзнания и не знаят какво би било правилно и неправилно за тяхната възраст. И най-лошото е, че понякога не се буди дори родителското смушение. Бързат да пораснат възползвайки се от бездействието, а когато стигнат прекалено далеч, дори започват да го взимат за напълно нормално?!
За абсолютно всеки тийнейджър в днешно време и не само е ясно,че музиката по свой начин изисква във всеки жанр стил на обличане,държание.. нов начин на език. Това и българските чалгаджийки се отблагодаряват, като промиват тотално каквито и да са критерии върху обществото. Те не мислят за бъдешето на такива деца-дали ще развият кариера или ще пропадат бавно и сигурно? В бранша днес цел е на всички да припечелват точно от такива дребни риби. Едва ли някой се замисля над клишираното бъдеше на ближния.
И все пак мисля да спра до тук. Всеки избира съдбата си по която да поеме и всеки съответно отговаря за нея. Аз вярвам, че един ден рано или късно всички си отварят очите, както казва народа “Когато ти дойде яйцето на дупето”.
Аз не слушам чалга и се гордея с това! Ами ти?





Добро е, при Стоев ли е тва ?