1.Как бихте искали да ви заговори момче на улицата. Непринудено или поне да изглежда така, сдържано, за да не го помисля за маниак, с усмивка на лице. По-лесно ми е да кажа как не искам да ме заговаря - не като келеш, завоевател и т.н. Може да е малко по-нахакан, но провокацията да е лека. В противен случай (все пак действието се развива на улицата), ще го възприема за натрапник, досадник и плейбой и това може ми развали много впечатлението. Дистанция трябва да има и да не се навлиза прекалено много в личното ми пространство, но това не значи човекът да е прекалено срамежлив. Трябва да е освободен и да говори свободно, не да дойде при мен и после нищо да не ми говори ... но основното е възпитанието тук. Все пак е въпрос на възпитание да си умерен и да не досаждаш, както е и въпрос на усет да не стоиш на едно място и да не пелтечиш насреща. Златната среда между настойчивост и възпитание!

2.Какво ви привлича вниманието в едно момче. Как говори и какво излъчване има! Това е на 1во място заедно с външния вид (нали все пак трябва да ми привлече вниманието!) Обожавам интелигентните мъже! Плюс е, ако излъчването е умно и говори за човек с разностранни интереси и знания. Външния вид не го споменавам, ясно е, че трябва да е симпатичен! Привличат ме момчета с добър изказ и обща култура, тактичност и независимост - които нямат проблем и да са сами... Ако не се усмихва, ще се чувствам странно в компанията му, или ако е прекалено сериозен и ми говори само на сер. теми без да се шегува. Лигаветата обаче ме дразнят. Златната среда - веселяк, който може и да е сериозен. Възпитанието е много важно - простите хора ми привличат вниманието, но по един много негативен начин! Трябва да е възпитан, тактичен, да знае кога да спре, кога да млъкне и т.н. За съжаление на много хора просто им липсват първите 7 години, а не че са лоши хора, но все пак е неприятно да се общува с такива.

3.Как искате да подходи с първата целувка. Няма значение, но да е сигурен, и да имам чувството, че целия момент зависи от него! Колебаещите се мъже нещо не ми се нравят. Трябва да има инициативност. Няма значение дали страстно или нежно ще ме целуне (предпочитам второто), но искам да се чувства сигурност в действието. Неувереността се усеща и ме отблъсква. Предпочитам като видя че главата му се устремява към моята, да не усещам никакви емоции на притеснение и човекът да направи каквото е намислил, а не да се спира, да забавя, да се чуди и т.н. Това прави целувката много специална! Решителността я прави специална, а не начинът - нежен, страстен и т.н. ...

4.Как искате да ви хване за ръка,прегърне и тн. за пръв път. Решително, но не като сваляч, тип "бейби, моя си!". Но с увереност, че знае какво прави и е решил "да ме вземе". Ако един мъж не е сигурен, че ще ме покори, аз ли да съм сигурна, че ще го направи? Не трябва да се съмнявате в себе си, мъже!

5.Какъв характер трябва да има за да ви допадне. Весел, но и сериозен, когато се налага. Аз обичам да философствам или да говоря за литература, политика, философия, Изток, Запад, Балкански манталитет, психология, музика... Накратко трябва да може да разговаря с мен на много теми, да може да разсъждава самостоятелно, не да повтаря заучени фрази - каквото е чул от тоя или оня. (както се случва много често - хората са некомпетентни обаче говорят колкото да кажат нещо ) Характерът трябва да е мил и благ, но облечен в твърдост. Т.е. да знам, че тоя човек има дух да преодолява препяствия и не е дъвка, която ще се срине ако я изоставя. Енергичността е важна, както и романтиката. Истинският мъж не се бои да бъде романтичен, защото знае, че това не го прави слаб.

6.Как предпочтиате да ви целуват(продължителноспон анно и тн.) Нежно, романтично, изпълнено със страст

7.Какви подаръци обичате(стиа с тези"не е важно какво е,а жестът" БОЖЕ знаете ли колко е трудно да избереш подарък на някой който обичаш") Ми сори, ама важен е жестът. Ако е спонтанен, много б их се радвала, или ако е нещо, което ми трябва. Това значи, че момчето трябва да умее да слуша. Примерно сестра ми (не е момче :Д) веднъж й споделих че чантата ми се разкъсва, и тя отишла милата и ми взела нова чанта като си взе заплата! Ето за това става въпрос - практичен (но и красив) подарък, който не е изпросен, а човекът сам се е сетил да го направи.
От материалната гледна точка на нещата - харесвам лъскави и скъпи подаръци, но съм възпитана така, че ми става неудобно от тях! Така че трябва да се внимава с цената. Не обичам прекалено скъпите неща, да не говорим, че някой може да тръгне да ме изнудва после ("Ама аз толко' пари налях в теб.." и т.н.)
Радвам се и на малките. Стига да са искрени и наистина поднесени с любов.. тогава истински се оценяват. Трябва да носят няква сантиментална стойност и/или да са ми полезни!