Добър вечер.
На кратко моят проблем е следния: С едно момче съм от година,дори и повече. Обаче напоследък вече усещам някои промени в него. Като се абстрахираме от всичко останало,освен от думите,които ми казва някой път. По-точно думите с които се изпуска. По тях ясно си личи,че този човек просто вече не е достатъчно щастлив с мен. Вече не знам какво да правя.. Давам всичко от себе си,обаче явно проблема си е в мен.. Не знам какво повече трябва да направя. Живея в постоянен стрес и постоянно съм със сълзи на очите.. и не защото той не ме прави щастлив, напротив, хубаво ми е с него.. и то много. Станала съм нервно кълбо,защото ме е страх да не го изгубя.. постоянно обмислям всяко мое действие и дума от страх да не го изгубя или нараня. Нон стоп се засягам и от най-малкото , като дете.Започвам да го обмислям и да се чудя и мая,защо е станало еди си как и дали причината за това не се крие в мен.
Не знам болна ли съм,каква съм. Искам да съм с този човек и наистина много го обичам, не искам да го изгубя. Какво да направя,за да спра да мисля нон стоп,че ще го изгубя и че греша.. как да си избия тези неща от главата ? Носят ми само проблеми и скандали с него,нищо хубаво.
Благодаря предварително.