- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- За вечерния час (и не само)
Тъй... имам проблем с личната свобода. Навършвам пълнолетие скоро, а поисках просто да си отпразнувам рожденния ден навън за цяла нощ с няколко близки човека. Мотаене по центъра, заведениице, черпя ги там нещо и това е. Единственото ми искане беше просто да е за цяла нощ, но не се получава. Не съм си празнувала рожденния ден от шести клас сигурно, никога не е имало къде да го празнувам, не съм и държала особено. Просто исках малко свобода поне защото ставам пълнолетна... но не... не можело за цяла нощ...
в смисъл не исках кой знае какво, но родителите ми го превърнаха в огормен проблем, о, какво си позволявам...
Принципно рядко излизам, имам вечерен час, който се определя донякъде и от транспорта ми, но не само, защото родителите ми винаги знаят къде и с кого излизам, а прибера ли се в 10:30 понякога започва мрънкане че изобщо не ме виждат...
Не знам, побърквам се, срам ме е сред връстниците ми, изляза ли вечерта и съм единствената, на която и звънят и не само държат да знаят къде и с кого съм, но и да се прибера (другия ми проблем е, че прибирането ми трае сто часа, дори и да си тръгна сравнително рано). Очаквах поне, че ще имам някаква свобода заради това пълнолетие, но нямам нищо. Нямам право дори да си лягам когато искам
Имам чувството, че изживявам някакъв късен пубертет, защото хората обикновени си издействат тези свободи на 14-15, а аз поискам ли нещо започват монолозите за това колко незряло се държа и колко са глупави дребничките ми желания. Не издържам вече, накрая винаги се стига до скандали и тръшкане от моя страна и естествено пак аз изглеждам тъпо в цялата ситуация. Дори ме е срам да говоря за това пред други хора, защото е срамно човек на 18 да има толкова права, колкото и на 14...
Всички си мислят, че като станат на 18 ще са свободни. Но както ми каза един приятел, който на скоро ги навърши "Не е така, защото шефа си остава баща ти/ майка ти и все още нищо не зависи от теб"
Но поне според мен е нормално да може да излизаш до по-късно.Мойте родители никога не са ми правили проблем за това, стига да знаят къде съм. (за което се радвам).
Е прав си че е проблем на 14 годишните-до това лято ме тормозеха с туй и накрая се разбрах за пълна свобода.Обаче аз взех да се прибирам по-рано.![]()
Нямаш чак толкова голямо основание
да им се сърдиш..Притесняват се за тебе
и за това не ти разрешават да си
празнуваш рождения ден цяла вечер..
Просто ги има всякакви хора на улицата
и те го знаят,и е нормално да се
чувстват така..Защо не се опиташ да ги
разбереш ? Постави се на тяхното
място - ти как би постъпила ? Няма значение
дали навършваш пълнолетие или си все
още на 14 години - в техните очи ти все още
си дете...
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Споко бе човек ставаш на 18 навършиш ли ги нощо не могат да ти кажат ... но до тогава играй тяхната игра
намери си работа, стани що-годе независима и гледай после дали ще ти кажат нещо като не ти се налага да разчиташ на тях.
аз така бях и имам една приятелка със същия случай - като покажеш че си готова да се махнеш от гнездото гледай как набързо ще се кротнат
Може би ти нямат пълно доверие.
Виж. Исках да ме пускат до късно навън. Една вечер докато се прибирах някакъв луд ме изплаши страшно много. Тогава осъзнах,че те го правят за мое добро и от тогава самата аз не искам да излизам до късно.
Рзбери те мислят предимно за теб.Не че не ти дават,защото на тях така им харесва,а защото ги е страх.
Ако толкова много държиш обясни им, че живееш в 21век.
И мен така се опитваха да ме контролират. Ходих им по свирката толкова време и накрая ми писна и се изнесох при гаджето да живеем заедно. Сега вече са готови на всичко да си ме върнат. Единственото, което исках е лична стая, този път на отделен етаж от лудата ми баба, брава, която се заключва, никой да не ми пипа дрехите и никой да не ме контролира кога ще се прибера. Е получих всичко в замяна на това, че се прибрах в къщи след 3 месеца. Никой не смее да ми каже кога да си лягам, какво да правя и тн. Татко от години е казал на майка ми " Аз не смея да и кажа "Забранявам ти това", понеже знам, че ще избяга и ще направи обратното на пук на всичко". Затова с баща ми си се разбираме прекрасно. Аз му казвам къде отивам, за да не се притеснява и никога не го лъже. Ако ще да съм загазила не го лъжа, за да ми има доверие и да не ми звъни като на теб през 5 мин да те питат къде си и с кой. Родителите ми разчитат, че съм достатъчно отговорна и разумна, за да се справя и сама.
Поговори с тях. Изясни им, че вече не си бебе. Веднъж ставаш на 18, а и да сме честни като си на 18 какво патрулка ли ще пратят да те прибира в къщи...кой ще те прибере? Определено не е патрулката, понеже ти си на 18 и си свободна сама да решаваш къде ще ходиш и с кой, а родителите ти, ако не им изнася ги остави да си недоволстват за една вечер у тях, ти си отпразнувай рожденния ден хубаво пък после ще береш ядовете.![]()
и моята ситуация е такава.... ама моите са напуристи и с тях на глава не се излиза.. просто понякога не им отговарям на обажданията и се прибирам по късно... после им се обяснявам...