Преди 5,6 месеца бях в абсолютно същото положение... бях отчаяна, не намирах смисъл в нищо. Всичко ме отегчаваше и всеки ден, сблъсквайки се с глупостите на хората и безкрайната им простотия се убеждавах че няма да намеря подходящ човек за мен. Аз съм от типа хора, които трябва да ОБИЧАТ, за да се обичат. И така си мечтаех аз за Виктор(идеалното момче) всеки ден...
След това историята става доста дълга и не искам да ви отегчавам с това, въпреки че си е направо като по филмите, но го срещнах. Идеалното момче се появи. В началото всичко беше приятелство, но после се превърна в нещо много специално за мен.
Та по темата, вярвай че ще откриеш любовта.Рано или късно тя ще се появи и тогава ще разбереш колко е било безмислено всичко.