jghgh, искам да уточня, че нито съм "закопала" Калпазанка с поста си, нито пък целта ми е била такава. По постовете й съдя, че е на доста по-високо интелектуално ниво от моето и я уважавам.

Знаеш ли кога сме най-слаби? Когато си въобразим, че сме Големи и Силни хора, че сме недосегаеми, че трябва просто да се впуснем в нещо, за да преуспеем.
Да, ама не. Винаги има higher power.
Гледайки надолу, ние си казваме "Браво, аз съм голям"... а сблъскаме ли се с по-сложно събитие, започват (само)обвиненията.
Но, гледайки нагоре, осъзнаваме, че сме малки прашинки... и се амбицираме да се развиваме или, както казва моят най-най-най любим човек - да "драпаме".
Ти накъде гледаш?
Сократ е казал: "Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо!".

Знам, че в книгите по психология се препоръчва използването на положителни изрази. Книжки на психологическа тематика ми бяха особено интересни в 3-4-ти клас, четях "Езикът на тялото и скритият смисъл на думите" на Алън Пийз и Алън Гарнър едновременно с "Хари Потър" .
Мисля, че психолозите са сляпи за много неща... всъщност за най-важното.
Знаеш ли защо изреченията "не бива" винаги са повече от "бива"? Защото "рецептата" за щастие се изказва с няколко наивно-звучащи думи - тя е праволинейна и съдържа в себе си детска невинност, откритост, искреност, опрощение, разбиране, докато лошото има много начини да те оплете в мрежите си.

----------------------------------

Много съм изненадана от големия брой положителни отзиви. Хем ми е приятно, хем леко притеснено. Благодаря ви!