Еми не, аз просто не разбирам защо трябва да разсъждаваш по тоя начин..
Аз пък мисля, че за да успееш, трябва да си надъхан, а не да се мислиш за прашинка. Това не значи да си мислиш, че си най-големия на света, но да си имаш самочувствието, че можеш, и че си способен, и че си силен да преодоляваш трудностите. Ако си с нагласа, че ще те съборят, те действително те събарят. Това не ти пречи на реализма да не очакваш най-доброто винаги от себе си.

Вижда се, че си умна, вижда се, че пишеш мнения, които помагат на съфорумниците, но тая философия с "драпането", все едно си някое нищожество и всичко е способно да те срине, не я приемам. Мисля, че е по-достойно и красиво да устояваш на сътресенията, или поне да опитваш, а не да си с нагласата, че има хиляди по-силни от теб неща, които могат да те съборят. То това ти го определяш.

И май не разбра въпроса ми. Според мен в развитието на темата (градация), всичките благородни неща, които си описала (да не очакваш угаждане, а да приемаш любовта като обогатяване и етц) всъщност те прави СИЛЕН човек, и човек с главно Ч. Голям човек. Тоест и въпросът ми беше риторичен, не знам дали на нож си го приела, но го замислях като похвала по-скоро и анти-теза на "Аз съм ужасно слаба" .. (за мен това е лоша нагласа; не си слаба, няма слаби хора)


И нещо не разбрах частта с това, че щастието се състояло в "не бива", а не в "бива" ...