Цитирай Първоначално написано от WaterLilly
Ебати философа се извъди. Драпаш по повърхността и го караш доста сериалско в разсъжденията си обаче.
Имаш си своите възгледи, добре, но не разбирам защо си направила специална тема, за да ги кажеш.
Може би защото затова е форумът?? Да обменяме разсъждения и прочие.
А относно драпането по повърхността и сериалското "каране" в разсъжденията... Е, не мога и да се надявам да впечатля личност като твоята, която блести отвсякъде с интелектуалност и, забележи, невероятна оригиналност.
Не се чувствате комфортно, когато се завихряме в подобни дискусии, но пък най-обичате да се оплаквате, че всяка втора тема е "той ме сръчка във фейсбук и ми смигна като се разминавахме, влюбен ли е в мен?!".

-------------------------------
Нещо много насериозно ме приехте. Аз споделих някои разсмисли и хиляда човека тръгнаха да ми поставят оценки и да оспорват... в което няма нищо лошо, но започнах да усещам неприятно напрежение в някои индивиди.
Отново казвам - форумите съществуват, за да обменяме мисли, възгледи и т.н. Какъв ви е проблемът?

Виждам и невероятно съдържателния коментар на едно gLypChenCee. Хубав ник, между другото.

И атеист се включи. Gnom, това, че Господ ти е бил представян в образа на измислен от хората чичка, не значи, че аз съм имала предвид това. Нямам особено желание да пиша тук за възгледите си по този въпрос, затова накратко: за мен религиите не са нищо, освен опити да бъде обяснен Господ. Различните религии са различни обяснения, защото хората търпят развитие и са различни - към отделните групи хора трябва да се подходи по различен начин. Друг е въпросът, че неразбралите и неуките са били и още биват яко манипулирани така.

Ssummerjam, аз си казах в началото - "Не бива да мислим за любовта, не бива да я анализираме". Мислите, които споделям тук, не са просто празни наставления - те са един вид поуки, които извлякох от не една ситуация.
Ти говориш за децата. Намери някъде информация за възгледите на Джон Лок по този въпрос и Tabula raza. Споделям ги.
Мисля, че с времето човек преживява много неща и начинът да извлече наобходимите поуки и да асимилира правилно информацията, е като мисли. Това ни отличава от животните (май).

jghgh, радваш ме. Хем не разбираш какво исках да кажа, хем най-пламенно защитаваш убежденията си, които аз всъщност не отричам. Но те рано или късно ще те доведат до фазата, когато ще разбереш, че колкото и нависоко да хвърчиш, колкото и амбициозен да си, не си недосегаем. Винаги има над теб, има и под теб.
Твоята самооценка и положение зависи от това с хора от какво ниво се сравняваш. Тоест, на фона на глупаците, си страхотен, неповторим, но на фона на блестящи интелектуалци - посредстен човечец.

fenastz, въпросът е защо се нуждаеш за бъдеш най-големия в очите на момичето до себе си. Мда, мъжка гордост е това, но все пак... защо? Тъкмо на jghgh са мъчих да обясня, че рамките "добър" и "лош", "силен" и "слаб", са крайно субективни, и човек никога не е най-.
Мисля, че трябва да се научиш да се обичаш, харесваш и приемаш сам. Но не само това - трябва да приемеш, че си човек. И твоите слабости не са нещо гнусно и жалко - те са част от теб, те са препятствията, които трябва да прескочиш. Когато станеш наясно със себе си, няма да имаш нужда от постоянно засвидетелстване на качествата ти, нито пък от уголеменото си отражение в очите на любимата. И няма да се вкопчваш в нея.

---------------------------

Само да знаете, че започна да ми омръзва. Не задълбавайте прекалено дискусиите, мързи ме да отговарям и... да мисля.
Поздрав!