Наистина не знам какво чувствам нито пък какво искам... до преди седмица харесвах много, ама наистина много едно момиче. После осъзнах, че накрая всеки се примирява с чувствата си. Дори и аз го направих, наистина си мислех, че да си приятел с някого е по-важно, отколкото да сте гаджета. Тя ме мисли за много добър приятел, казва ми че се държа много добре с нея, споделя ми какво си мислят с приятелката й за мен и казва, че много ми харесват характера, че съм много печен, че ми споделя всичко и наистина е така. Тя обаче знае какво изпитвам към нея и въпреки това, когато я питам дали щеше да е по-добре да не се познаваме тя ми отвръща, че за мен може би да, но за нея не. След това ме попита дали искам да пробвам да я загубя и да не се познаваме, аз й казах "не знам, едва ли", но просто, защото съм твърде искрен с нея. Тя каза, че и да искам няма да позволи да я загубя. Не знам какво да чувствам, а аз постоянно й повтарям, че сме просто много добри приятели, понякога тя ми говори като че ли кодирано, не иска да ми каже какво си мисли. Вчера бях с нея цял ден от 12.30 до 17.00 после сме си писали по скайпа от 21.30 до 2.45 и въобще не знам какво да правя, какво да чувствам, наистина. Постоянно й викам, че е много красива, защото тя си мисли обратното, а смешното е, че тя е най-красивото момиче, което познавам, казва ми, че не съм като останалите ми приятели, че се държа като много по-голям... не знам хора, нейното поведение ме обърква, имаме абсолютно същите интереси, мислим еднакво... тя сякаш знае какво мисля... даже един път ми беше казала, че когато е харесвала някое момче то не я е харесвало, пък тази година я харесва въпросното момче, ама тя не и стигна до извода, че нещата винаги се връщат и че другата година може и да ме харесва и такива работи, колкото искам да вярвам, че сме само приятели тя ме обърква постоянно викам й красавица и че е по-сладка от шоколадче , какво да правя?