От много време ме мъчи един въпрос: Моля ви за искренни отговори. Когато серете напъвате ли се?
Не!
Кафяви са ми лайната,
текат като от язовира водата.
Идват на талази,
кенефа да се пази.
Мисля че съм на кафево,
айде всички сме у лево.
Лайна големи, лайна кръгли
запълват и най тъмните ъгли.
Лайна кафяви, лайна прекрасни,
кифленски са лайната ми класни.
На мойте лайна, фешън снимки правя,
леле май ще се самозабравя.
КАто картечница съм, когато са напъна,
от лайна кенефа ще продъна!
Nice, а?
По-добре на кафево отколкото социално слаб!
ааа няма друго такова
страшшноо е тваа !!Първоначално написано от autista88
Хахахаха ГОЛЯМА ТЕМА, ГОЛЯМА! Ще я оставя за малко
Иначе по въпроса - понякога го напъвам, понякога не.
Audio ergo sum
Нещо по-сантиментално-
Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…
Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…
След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно
А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…
"Улови мига" си казвам всяка ранна утрин.
ПххахахаххахааПървоначално написано от Liar
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Колко е гнусно и колко истина има в т'ва откъсче, обаче...Първоначално написано от LadyDi
Какви пленителни стихчета се жънат в тази част от форума...раздел Лично творчество пасти да яде...
Ай стига толкоз
Audio ergo sum