Драги и не чак толкова драги съфорумници,
Достигнах до "велико" прозрение, към което сърцето ми се стремеше с всички усилия през последните месеци и търсеше къде ли не, в какво ли не, в кого ли не...
А всъщност всичко, което трябваше да зная, беше до мен и чакаше да го откъсна.

Аз съм слаба.
Аз съм ужасно, прелестно слаба.
Аз съм човек.
Обикновен, уникален човек.
Аз съм зависеща.
Зависеща в своята самостоятелност.
Аз съм студена.
Студена, страстна и истинска.

Господ има.
Но повечето хора са сляпи за него.
Съдба има.
Но тя е в постоянно движение - мрежа, изградена от милиарди пътища. Всяко решение е поемане в определена посока.
Прозрения има. Знамения също.
Но повечето хора са сляпи за тях.
Любов има.
Но тя не е базкрайна романтика, а взаимно обогатяване.
Всичко се връща.
Винаги. Тройно.

Мислите ми са хаотични. Повечето от вас вече са напуснали темата, част са отегчени, а някои - радразнени.

Нещата, които написах, са клишета. Те бяха в главата ми като думи дълго време и съм ги чувала къде ли не. Но ето, че най-сетне ги разбрах след дълго лутане и много болка от най-страшния вид - притъпената, приглушената, гордата. Разбрах също и защо са повтаряни от толкова много устни.

Не бива да оставяме душата си да залинява.
Не бива да мислим за любовта, не бива да я анализираме.
Не бива да се страхуваме да бъдем наранени.
Не бива да крием истинските си чувства.
Не бива да имаме очаквания към човека до нас.
Не бива да опитваме да доминираме над партньора.
Не бива да обсебваме партньора.
Не бива да искаме признания и доказателства за любовта му\ѝ.


... и още много, много в такъв стил.

Призовавам ви да се обичате!
Истински, диво, безумно. За момента. В момента. С грижа. Сляпо. Въпреки всичко. С вкус на шоколадов сладолед, аромат на река и ласка на слънчеви лъчи върху румени страни.

Призовавам ви да страдате!
Дълбоко. Със солени сълзи и неутешими ридания. С плюшена играчка или възглавница, която да притискате към гърдите си, приютили нажежена от студ буца.

Призовавам ви да бъдете хора!
Въпреки плоските книги, филми, музика, хора, идеи, които ни заливат и даже давят в мисли в стил "бъди силен, бъди отракан, бъди манипулатор".

Не питайте! Не ревнувайте! Не искайте да сте единствени и неповторими!
Защото, драги съфорумници, истината е, че трябва да извървим живота си сами, да научим уроците си сами, да се преборим с пречките сами. А любимите хора... те не са ни длъжни с нищо, те не са част от нас, те не са обвързани с нас. Любимите хора са ангели. Те са помощници и - за известно време - наши спътници. Те ни подават ръка, полагат ни на рамото си и заедно отваряме небесата за миг.

Кога идва болката? Когато опитаме да пленим ангелите и те, в самоотбранителен опит да запазят себе си, разкъсват пипалата, с които сме ги омотали.

Бъдете благодарни! Бъдете благодарни, че там, някъде, има Ангели и за вас! Обичайте ангелите, не ги пленявайте!

А аз благодаря на малкото, прочели темата до края.
Поздрав!


А сега отивам да уча по биология.