Спонтанни и недообмислени неща си правя и говоря на хората през цялата година. Защо ми е повод и защо трябва да ми се преобърне нещо отвътре едва ли не, за да започна да се радвам на всичко наоколо? Или си такъв човек и така си устроен, че когато видиш красивото си в състояние да го оцениш- да си благодарен за него, или си затваряш очите за повечето нещо, надявайки се така да избегнеш бича на живота.
За "добрината" всеки си има различна дефиниция.Пораствайки хората сами си изграждат нормата на това колко и с кого да са добри. То се регулира от случките в живота ти просто.Твоето "пазене на детското", което ти е като лайф мотив ми се струва, не е нищо повече от неопитност и неувереност. Ти се пазиш чрез него, защото е всичко, което имаш или в което истински вярваш. А в това няма лошо де, но е спорно докога ще ти държи.