Значи... хора и аз имам същия проблем... той ми прати покана за приятелство във фейсбук, а аз нне знаех кой е... попитах дали се познаваме, той отрече... така се запознахме на здравей здрасти, ама той е адски срамежлив не съм му чула гласчето .... Таа... като ми призна кой е аз само зяпнах монитора 5-10 минути.. като вцепенена :дд ... Обаче тва стана преди месец, нали, и аз преди няколко дни му признах че го харесвам ама със страшно много заобиколки и не знам си какво, както само аз го мога :дд ... Таа... аз във фейсбукка си имах папчица с рисунчици /НЕ се изхвърлям ама наистина рисувам добре/ Той ми писа коментар че е яка в смисъл папката :дд аззз хипер мноу се изкефих, а преди няколко дни е питал мой ФР от неговия клас далии това съм аз, с рисунките :дд ...ии че съм рисувала много хубаво а и можел да ме помоли да му нарисувам някой път :дд .... ЪЪъъмм... Наистина като го видя ми се размекват краката изчервявам се ...и подобни симптоми... но са ми казвали, че той понякога се обръщал да ме види, че чат-пат /постоянно е силна дума/ ме гледал.... и такова... :дд на 12 съм даа и ще ви се сторя малка... той е на 14.... обаче е супер срамежлив.. а най-гадното е че на съобщението с моето ```признание за любов``` зная че го е видял но не ми писа... какво да правя? Да го забравя ли /макар и трудно/ или да се боря за него... макар че тази битка май е изгубена?