Как се отразява липсата на баща (починал) ?

[lovehurts95]

и също така в какво най-често се отразява?

[SmilezZz]

Това си зависи само и единствено от
човека..Може да страда,да се затвори в себе си,
да не общува с другите...Накратко - да спре
обществения си живот и да се затвори в стаята си
и да мисли за баща си..
- Братовчед ми,когато загуби баща си,беше супер
тъжен,но имаше силна воля и успя да го възприеме..
- Та пък ако има силна воля,ще продължи нормалния
си начин на живот,но никога няма да забрави
баща си..

[lovehurts95]

Всъщност аз питам за себе си, тъй като загубих баща си преди 8 години, а сега съм на 15.. В детската си възраст не че не ми е било тежко просто не съм страдала кой знае колко много, но сега в пубертета го преживявам изключително тежко.. Имам познати, с идентични проблеми и те сякаш са по-буйни, докато аз съм наистина свръх чувствителна.. Сега съм в отвратителен период.. постоянно съм изнервена, мисля за баща си, липсва ми мъжката подкрепа, сякаш щастие за мен не съществува..

Както и да е.. смятам се за най-обикновено момиче и мисълта ми е в какво би могло да ми се отрази тази липса.. И как мога да изпитам "щастието" ?

[sashinka95]

Зявиси от самата теб. Наистина е тежко и трудно, но не се предавай в никасъв случай. Не си мисли, че няма шанс да се пребориш с тъгата. Просто открии хората, които ти подават ръка в такива моменти и им позволи да ти помогнат. Не прави грешката да се самоизолираш.
Аз изгубих баща си преди 2 години и направих грешката. Живеех в някакъв измислен свят, мислейки че никой не ме разбира. Късно осъзнах желанието на хората да ми помогнат и моят отказ за това. Не изпадай в тази ситуация.

[zlatit0o]

Не знам какво е чувството.. и не искам да узная

[SmilezZz]

lovehurts95 - Охх,много съжалявам..
Моите съболезнования..
- Нормално е да го преживееш по-тежка..
Първото е,че си в пуберитета,което те кара
да се депресираш всеки момент..
Второто,което е - винаги се усеща липсата
на загубения родител..
- Ти си чувствителна и затворена,което е в
следствие от това,че баща ти вече не е с теб..
Нормално е,аз също бих се почувствала така..
Ако аз загубя баща си,няма да имам онази
силна воля,с която да продължа да живея..
Хипер обвързана съм към него,както и да е..

- Както и да е.. смятам се за най-обикновено момиче и мисълта ми е в какво би могло да ми се отрази тази липса.. И как мога да изпитам "щастието" ?
- Не мога да ти кажа как можеш да изпиташ щастието..
Просто бъди силна..Не се предавай и си продължи живота..
Учи - защото баща ти също щеше да поиска това..
И знай,че дори и да го няма про теб - той винаги те наблюдава
от горе,колкото и тъпо да звучи - аз вярвам в това..
- Открий онези хора,които ти подават ръка в трудните ти
моменти и които никога няма да те предадат

[lovehurts95]

lovehurts95 - Охх,много съжалявам..
Моите съболезнования..
- Нормално е да го преживееш по-тежка..
Първото е,че си в пуберитета,което те кара
да се депресираш всеки момент..
Второто,което е - винаги се усеща липсата
на загубения родител..
- Ти си чувствителна и затворена,което е в
следствие от това,че баща ти вече не е с теб..
Нормално е,аз също бих се почувствала така..
Ако аз загубя баща си,няма да имам онази
силна воля,с която да продължа да живея..
Хипер обвързана съм към него,както и да е..

- Както и да е.. смятам се за най-обикновено момиче и мисълта ми е в какво би могло да ми се отрази тази липса.. И как мога да изпитам "щастието" ?
- Не мога да ти кажа как можеш да изпиташ щастието..
Просто бъди силна..Не се предавай и си продължи живота..
Учи - защото баща ти също щеше да поиска това..
И знай,че дори и да го няма про теб - той винаги те наблюдава
от горе,колкото и тъпо да звучи - аз вярвам в това..
- Открий онези хора,които ти подават ръка в трудните ти
моменти и които никога няма да те предадат

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА! ))

[SweetyKitty98]

И аз загубих баща си, когато бях на година и половина. При мен не е толкова тежко, защото не го помня. Но ако се чувсвваш вглъбен/а в това, наи-добре говори с маика си!!!

[Claymore]

Темата е направена преди седмица и нещо, така че ще си позволя да коментирам. Определено хората, които са имали бащина или било то мъжка подкрепа и после са я изгубили го преживяват доста по-тежко. Същото е като с карането на колело: ако ти махнат едното помощно колело няма да можеш да се задържиш само на едно защото винаги ще те бута и ще падаш.
Колкото до самия въпрос, SmilezZz вече кометира по-големите резултати от това, но аз лично смятам, че хора с по един родител имат нужда от психолог. Не казвам, че са луди, а просто, че дори външно да са весели и да прикриват всичко...никой не е идеален отвътре.

[SmilezZz]

Claymore напълно съм съгласна с тебе..
Бях го пропуснала това..А и наистина хората,които
отиват на психолог - не са луди..
Не знам защо всички го мислят така..

[Sometimes]

hmm.. zavisi ot choveka. Lichno na men,ne mi stava priqtno kogato drugi
poznati ili priqteli zagovorqt za bashtite si.. i t.n
No si mulcha i tova e.

[djigitoriq]

Много ти липсва и дълго време ще бъдеш тъжна.

[TheNewReligion]

Темата е направена преди седмица и нещо, така че ще си позволя да коментирам. Определено хората, които са имали бащина или било то мъжка подкрепа и после са я изгубили го преживяват доста по-тежко. Същото е като с карането на колело: ако ти махнат едното помощно колело няма да можеш да се задържиш само на едно защото винаги ще те бута и ще падаш.
Колкото до самия въпрос, SmilezZz вече кометира по-големите резултати от това, но аз лично смятам, че хора с по един родител имат нужда от психолог. Не казвам, че са луди, а просто, че дори външно да са весели и да прикриват всичко...никой не е идеален отвътре.

Питам се непрекъснато...защо, защо, защо, за Бога, хора, които си нямат и най-малка представа как стоят нещата, пишат по темата с такава увереност? Защо? Дали би могъл/ла да ми отговориш на
простичкия въпрос?
Вие знаете ли за какво се ходи на психолог? Били ли сте? А случайно да познавате хора, които са ходили/ ходят? А също толкова случайно да познавате хора, които са само с един родител? Говорили ли сте с тях на тая тема? Споделяли ли са ви чувствата си? Замисляли ли сте се върху думите им? Ще е готино да отговорите на тея въпроси положително.
Как се отразява питаш...На всеки различно. На всеки след различно време. Всеки си знае за себе си.

[cvetitoyoy]

Баща ми не е починал , но родителите ми са разделени. Виждам го 2-3 пъти годишно, на моменти ми липсва мъжка подкрепа. Много е болно да виждаш как собственият ти баща не те иска , няма желание да ти опознае , да се грижи за теб , да те обича и подкрепя. Но щом ти липсва сега поговори с майка ти за това какъв е бил. Запомни го с доброто в него и продължи напред