Принципно, се чудя на хората като седнат и почнат да се чудшт такива глупости. Може би защото никога не съм имал проблем с подобен вид решения (всъщност за почти нищо не се чудя), къде ли защото ми се струват някакви маловажни и незначителни. От доста време се опитвам да разбера хората относно това. Не особено усшешно.

Така ще направя малковероятното предположение, че имаш някакви принципи, кодекс или нещо от този род. Ами следвай ги. Да предположим, че "металягата" ти изневерява яко. Хващаш го. Кво ще направиш? Как ще се чувстваш? Кофти нали. нали се сещаш, че в момента от който си прекрачила тази граница 2 неща са ясни. Не държиш на него и си тотално безволева. А да 3 са. Имаш и пълна липса на самоуважение. Очевидно тези неща, няма да се променят. Поне спри да се опитваш да се замисляш върху нещатата. Поне ще можеш да спиш спокойно. То, че работата няма да се оправи.

Ако искаш съвет какво да направиш...ъм не знам, вземи си голямо куче! Може да му изневеряваш и с него. Критичен съм към изневярата, по простата причина, че е предателство. А единственото нещо което не толерирам и съм склонен да стъжнш живота е предателството.

Btw този с който му изневеряваш да не е онзи дето му въртеше свирки на отбивката и си повтаряше как се чувстваш като парцал?