- на моменти чак гузно ми става, че не съм някоя по-глупава
- гадният компютър ми прави все по-големи мизерии и нищо не мога да свърша като хората
- а и си ме... мързи и без това в излишък, така че добре дошло
- В. заминава утре и ми е отвратително ревливо. лош пмс, лош!
- нямам си и на идея какво искам. хем имам нужда от пространство и голяма доза усамотение, понеже всичко живо ме задушава, хем... не ми се остава сама
- нерешителна съм също. много си се дразня. сега една седмица(общо-взето, докато дойде време) ще се стресирам сам-самичка, ще се нервирам и ще се чудя дали да отида, или да си стоя на задника.
- на всичкото отгоре се чувствам дебела, но не и грозна. а когато ми е потиснато съм и двете. а сега не съм. което говори, че имам реална самооценка и явно наистина съм си уплътнила дънките в последния месец. което е още по-потискащо, предвид каква кльоща бях преди не много време


+ временцето е прекрасно за разходки и тичане най-вече, така че лесно ще си върна формата
+ преди час си намерих някакво есе в една от папките и направо се изумих от себе си.
+ свърши ми грипната, а с нея и безделниченето ми, идва гадната втора смяна, но хубавото е, че сутрините са си само мои, за да си взема душ на спокойствие, да пия чай/кафе/мляко, да си прочета училищните глупости и чаак след това да се залакътушя(глагола е важен) към училище. ^^