Вървейки по тротоара със цигара,
пред очите ми излиза онази гледка стара -
една улица без промяна,
в България никой другия не уважава.
За това и главата на накои от народа е
сломена от интересите на другата порода.
Да бъдем зли едни към други - това явно е природа.
За това написах кода - чуй албума ми и открий
някъде там скритата ми ода.
Тя е за теб, но я пази
като очите си и най-ценния предмет.
Ако питаш мен, питам аз - защо тука съм роден.
Ако питаш мен - изчезвам още утрешния ден